След като излезе от офиса на детектива, Девлин взе Джеймс Пони и двамата се върнаха в „Карлайл“. В дневната нямаше никого. Младежът седна на дивана. Девлин отиде в спалнята. Сюзън седеше на стола и четеше вестник.
— Успя ли да поспиш? — попита я той.
— Малко. Прекарах дълъг следобед. Идваш малко късно. Трябваше вече да си му телефонирал.
— Може да почака пет минути. — Девлин взе слушалката и я попита: — Какъв беше номерът, 966–8449 ли?
— Да.
Той набра номера и Уекслър му отговори.
— Да?
— Тук е Девлин.
— Утре вечер, Девлин. Доведи курвата. В бара „Оук рум“ в хотел „Плаза“. Спокойно обществено място, където всички ще сме в безопасност. В десет часа.
— Чудесно. Само ние, Уекслър, и жените.
— Разбира се. Ще си направим страхотна двойна среща.
Девлин затвори и се обърна към Сюзън.
— Готово — каза той. — В десет часа утре вечер.
— Още един ден.
— И част от вечерта — прибави Девлин.
Сюзън се приближи до прозореца на спалнята. Над града се спускаше спокойна лятна нощ. Тя застана на фона на огнения залез, златистата й коса блестеше, а бялата й кожа розовееше.
— Кога ще излизаш? — без да го поглежда попита Сюзън.
— Късно. Към един и половина — два.
— Успя ли да спиш?
— Не.
— Най-добре да си починеш.
— Ще го направя.
— Когато всичко това свърши и измъкнеш Дарил, няма да те видя никога повече, нали?
Девлин се приближи и застана до нея.
— Зависи от много неща.
— Например? Какво изпитва към теб Дарил ли?
— Не. Не я измъквам от ръцете на Уекслър заради себе си.
— Но не можеш да престанеш да мислиш за нея, нали?
— Не, наистина. Поне докато не е в безопасност.
— О, господи.
— Какво?
— Как, по дяволите, ще преживея цялата нощ и още един ден? Ужасно ми се пие. Искам те. Искам работа. Искам сестра ми да е добре. Искам да имам къде да живея. Нещо. Каквото и да е. А всичко това ми е абсолютно недостъпно.
Девлин я обърна с лице към себе си.
— Никой не казва такова нещо.
— Ами ако искам и теб в живота си?
— Ще решим, когато всичко това свърши.
— Господи, до гуша ми дойде да слушам едно и също — „когато всичко това свърши“.
Сюзън се отпусна в ръцете му и продължи:
— Позволи ми да полежа до теб, докато спиш. Не е нужно пак да се любим. Просто искам да те усещам до себе си.
Девлин се изтегна на леглото. Сюзън легна до него. Той я прегърна с дясната си ръка. Искаше му се да е гигантски магнит, така че да е в състояние да изтегли от нея целия й страх, болка, пристрастеност към алкохола и гняв. По едно време тя като че ли потръпна, но не каза нищо. И Девлин продължи да я прегръща, дори след като изпадна в безпаметен сън.
38.
Когато видя мъжа с черната лекарска чанта да излиза от таксито пред блока на Шейсета улица, Ханк разбра, че това е най-добрата му възможност.
Взе малкия микрофон и предавателя и бързо пресече улицата. Разчете влизането си в сградата съвършено. Направи го тъкмо когато мъжът с лекарската чанта отвори автоматично отключилата се врата. Ханк държеше в ръката си връзка ключове, сякаш се готвеше сам да я отключи. После избърза напред и хвана вратата, преди да се е затворила.
Лекарят се обърна и го видя зад себе си, но ключовете в ръката му като че ли разсеяха евентуалните му съмнения.
Ханк бавно тръгна нагоре по стълбите, като остави другия да го изпревари с един етаж. Когато чу, че лекарят завива по коридора, той спря. После внимателно заслушан зачака на стълбището. Не можеше да греши. Мъжът отиваше в апартамента, в който държаха момичето.
Човекът влезе. Когато вратата се затвори, Ханк се качи на следващия етаж и тръгна по коридора към апартамента. Разчиташе разговорът на мъжете вътре да им попречи да чуят стъпките му.
Тихо изчака пред вратата, като се напрягаше да чуе дали гласовете им ще се отдалечат към другата стая.
В апартамента Месина и Донован отвеждаха лекаря при Дарил, която неподвижно лежеше на леглото. Беше изпила толкова хапчета аспирин и валиум, че ушите й бучаха. Кутрето й все още я болеше. Не можеше да задържа никаква храна или течности. От два дни не се бе къпала и мила. Кожата й изглеждаше сива и потна.
Държеше ръката със счупения пръст върху хълбока си, пъхнала палец под колана, за да закрепи неподвижно дланта си. Кутрето й стърчеше под такъв странен ъгъл, че сочеше към краката й. По-голямата му част беше станала морава. Пръстът се бе подул три пъти повече от нормалното.