Пони го хвана за ръката и рамото и го претърколи напред. Двамата се строполиха на пода. Младежът се измъкна от хватката му и се претърколи настрани.
Пони се опита да проникне по-навътре в бара, за да отвлече нападателите от Девлин, но вторият бияч вече се беше изправил на крака и го хвана за ръката, преди да успее да се отдалечи. Пони се обърна и избухна в порой от удари и ритници, насочени към гърдите, ребрата и брадичката на противника му.
Когато още двама от охраната успяха да стигнат до входа, Девлин вече бе вътре. Той извади бойната палка и я заби право в основата на носа на един от връхлитащите мъже. После го удари с нея в корема, застана приклекнал и с бейзболно завъртане жестоко изрита в пищялите втория нападател, който моментално загуби равновесие.
Девлин извади 45-милиметровия си пистолет, насочи го към тавана и два пъти натисна спусъка. Изстрелите отекнаха в тухлените стени и циментовия под на бара.
Бяха толкова оглушителни, че незабавно постигнаха резултат. Стотици хора закрещяха и се хвърлиха на земята. Един барман замръзна на мястото си, но другият бе толкова луд, че нападна Девлин с вдигната бухалка. Девлин се приведе, избягна удара и го удари в челюстта с тежката цев на автоматичния пистолет. Барманът припадна.
Девлин прескочи бара, извади бойната си палка и започна да вършее с нея по лавиците, като разбиваше всички бутилки, които се изпречеха пред очите му.
После тръгна обратно, трошейки огледала и чаши по пътя си. Двата изстрела бяха накарали оркестъра да утихне и хората започваха да се стичат към всички възможни изходи. Девлин видя, че в предната част на заведението се отварят две врати. Двама от биячите бяха дошли на себе си и се приближаваха към бара, за да го хванат в капан. Той насочи към тях пистолета и извика:
— Лягайте долу.
Двамата вдигнаха глави и спряха на място.
— Лягайте на земята. По лице. Веднага!
Мъжете се подчиниха. Девлин се огледа. Към него не се насочваше никой друг. Залата беше опустошена, а откакто бе успял да влезе вътре, бяха изтекли по-малко от пет минути.
Пони продължаваше да се бие с първия бияч, на когото беше попречил да нападне Девлин. Довърши го с лакът в гръкляна и тръгна към предния вход, за да открие Девлин.
Девлин се опита да види къде е младежът, но черните му дрехи му пречеха да го забележи в сумрачния бар. Най-после видя, че си пробива път към него. Махна му и му посочи към предния изход. Все още бе нахлузил месинговия бокс на едната си ръка, а в другата държеше автоматичния пистолет. Двамата биячи до бара го следяха с поглед, но не помръдваха от пода.
Девлин се затича към изхода, като разбутваше всеки, изпречил се на пътя му. Пони го следваше и прикриваше гърба му. Девлин прибра пистолета в кобура и изскочи от опустошения бар заедно с изливащата се от изхода тълпа.
Преди да успее да се освободи от тълпата, Девлин усети, че някой го удря отзад и го блъска в група хора. Всички изпопадаха. Най-отгоре беше първият пазач, когото Девлин бе напръскал със спрей.
Като крещеше и псуваше, мъжът хвана Девлин за косата и се опита да блъсне лицето му в земята. За щастие под него имаше още двама души и вместо в тротоара, лицето му се блъсна в нечий гръб. Но въпреки това го заболя.
Пони изскочи навън и видя Девлин. Беше допуснал тъкмо онова, което му бяха наредили да предотврати — нападение в гръб.
Обзе го умопомрачителна ярост. Той се хвърли към просналия се върху Девлин бияч и заби коляно в бъбрека му. Мъжът изпъшка от болка, но продължи да стиска косата на Девлин. Младежът го сграбчи за гърлото и започна да го стиска. Пазачът пусна Девлин и отчаяно се вкопчи в ръцете, които го душаха. Пони използва цялата си яростна сила, за да го вдигне от Девлин, после го пусна и му нанесе два удара с разперени длани в двете уши, които пукнаха тъпанчетата му. След това два пъти го удари в ребрата, хвана го за панталоните при глезените, силно го дръпна и го събори. Мъжът се просна в цял ръст на паважа. Девлин се изправи, хвана Пони за ръка и двамата се насочиха към колата.
Девлин не бе чул сирени, но ги очакваше всеки момент. Той си проби път и забеляза шевролета паркиран там, където беше наредил на Майк да ги чака. Двамата с Пони се затичаха към автомобила и се вмъкнаха вътре.
— Карай! — извика Девлин.
Майк потегли и се насочи към ъгъла. Улицата бе задръстена, затова той се качи на тротоара, заобиколи спрелите коли, слезе от бордюра и пое на север по Уестсайдската магистрала.