— Мамка му, добре ли сте, момчета? — попита ги Майк, като се обърна към тях.
— Гледай си пътя — спокойно му отвърна Девлин.
Шофьорът ги погледна в огледалото, за да види дали са ранени.
— Господи, какво стана там вътре?
— Карай към Осмо авеню и Трийсет и пета улица — рече Девлин.
Майк престана да задава въпроси.
Докато колата пътуваше по Уестсайдската магистрала, в „Звездна светлина“ позвъниха на Уекслър и му докладваха за случилото се. След две секунди Уекслър разбра, че човекът му описва Девлин. Той прекъсна разговора и набра домашния номер на Кели, като в същото време мислено набелязваше баровете си, които трябваше да предупреди.
Девлин седеше на задната седалка и дишаше дълбоко. Бяха близо. Съвсем близо. Опипа тила си, за да види дали раната не се е отворила. Нямаше му нищо. Свали месинговия бокс от ръката си и сви длан. Кокалчетата му бяха протрити, но нямаше сериозни поражения. Рамото му леко го наболяваше, но иначе беше наред. Утре щеше да получи още удари.
— Добре ли си? — обърна се към Пони.
Младежът кимна.
— Да.
— Как са ръцете ти?
— Добре — усмихна се Пони. — Трябват адски много силни удари, за да повалиш някой от тях.
— Не можеш да ги удряш по лицето или главата. Няма никаква полза.
— Трудно е да намеря достатъчно място, за да използвам краката си. Съжалявам, че оставих онзи да те нападне отзад.
— Ти го свали от мен, това е важното. Справи се страхотно, Джеймс. Абсолютно невъоръжен. Направо страхотно.
Пони кимна и потъна в мислите си.
Девлин затвори очи. Искаше му се сърцето му да спре да препуска, чудеше се дали могат да оцелеят след още една битка като онази, която току-що бяха преживели.
Когато спряха на Трийсет и пета улица и Осмо авеню, той погледна часовника си. Беше 02:45 ч. Каза на Майк да паркира десетина метра след бара, наречен „Смъртоносния капан“.
Девлин бързо тръгна към входа. Пони го следваше по петите. Вратата на клуба изглеждаше така, сякаш е на някоя ферма в Мисисипи. На нея бе закован капак от автомобилно колело, а под него с червена боя бяха изписани инициалите СК.
Отвън не пазеше никой. Нямаше и въжета. Никаква тълпа не чакаше. Девлин и Пони влязоха в бара. На входа ги изгледа един пазач, но нито им каза нещо, нито ги претърси. Беше около метър и деветдесет и щеше да прилича на студент спортист, ако не бяха прическата и бакенбардите в стил Елвис.
Девлин бързо се огледа. Отляво имаше дълъг бар. Стената срещу него бе покрита с табелки от селски кръчми, провинциални бензиностанции и железарски магазини, съществували през четирийсетте и петдесетте години. Десетина метра нататък помещението се разширяваше. Имаше маси и столове. В дъното на малка естрада петчленен оркестър свиреше кънтри. Заведението беше пълно с юпита и очевидно носеше доста пари на империята на Уекслър и Кели.
— Просто се погрижи онзи бияч да не се опита да се прави на герой — каза на Пони Девлин.
Младежът кимна. Девлин си проби път през тълпата и се насочи към тоалетните, които се намираха вляво, точно преди дансинга.
Влезе в мъжката тоалетна. Млад мъж с тиранти и вратовръзка беше заел единствения писоар. Кабинката бе свободна. Девлин му каза да се маха. Човекът го погледна и реши да не спори.
С помощта на бойната палка и манрики гусари, металната верига, Девлин разби тръбите на тоалетната, писоара и мивката. Навън потекоха стотици литри вода.
После влезе в дамската тоалетна, викна на всички да се махат и повтори същата операция. Жените крещяха. Барът започна да се наводнява. Хората, които стояха близо до тоалетните, започнаха да се блъскат, за да се спасят от наводнението. Появи се управителят на заведението, като се мъчеше да разбере какво става. Пазачът, който стоеше пред входа, се насочи към тълпата, но Пони го пресрещна.
— Връщай се навън — каза му той.
Човекът сложи длан на гърдите му и се опита да го отблъсне. Пони хвана ръката му, изви я назад и я дръпна надолу, спирайки точно преди да му строши китката. Болката го обездвижи. Младежът завъртя едрия си противник и му изви ръката зад гърба. После спокойно му рече:
— Значи не искаш да се върнеш навън, така ли? Просто излез през вратата и няма да се налага да ти причинявам болка.
Биячът разбра и се подчини.
Водата стигна до ресторанта. Хората започнаха да скачат от местата си и да се мъчат да се измъкнат. Оркестърът замлъкна. В опита си да избягат от наводнението, трима пияни се блъснаха в една от масите и навсякъде полетяха храна и напитки. Избухна пожар. Бяха преобърнати още маси. Музикантите изключиха инструментите си и се затичаха с тях към кухнята.