Масата му се намираше в ъгъла на Г-образното помещение. Виждаше цялото пространство от входа до стълбите, които водеха до втория етаж.
Барът по нищо не приличаше на предишните две места, които бяха посетили тази нощ. Беше полутъмно и посетителите като че ли не се поддаваха на класова характеристика. Имаше както работници по тениски, така и бизнесмени в костюми. Един от седналите на бара приличаше на травестит. Бе шумно на моменти. Шумът идваше най-вече от дясната част на заведението, в която неколцина души играеха на голямото колело и на ротативките.
Близо до игралните автомати седеше мъжът, който отговаряше за хазарта. Беше висок и слаб с клюновиден нос. Носеше кафява мека шапка, бяло копринено шалче, лек пуловер и маркови джинси. Имаше черни очила и повече гледаше, отколкото разговаряше.
Движенията му бяха резки — бързо се изправяше и отиваше до голямото колело, за да плати печалбите и да събере парите за чиповете. После се връщаше на мястото си и сядаше, без да изпуска от очи игралните автомати.
Оправяше се с парите изключително бързо и опитно, като прибираше чиповете и жетоните в кутия от пури. Пони изпитваше определеното усещане, че ако мъжът реши да не плати на някого, просто няма да го направи и толкова.
Започваше да разбира какво е имал предвид Девлин. Тук опасността направо се усещаше във въздуха. Навярно тъкмо поради тази причина идваха толкова много хора.
Пони седеше и чакаше Девлин. Не откъсваше очи от вратата, за да не пропусне влизането му. И с всяка изтекла минута се чувстваше все по-неспокоен.
Изведнъж видя, че биячът с военното яке скача на крака. Чу стъпките му надолу по стълбите и после откъм стълбището се разнесе стрелба.
Барманът и отговорникът за хазарта също се раздвижиха веднага щом чуха изстрелите. Барманът извади пистолет изпод бара, а другият се изправи и измъкна собственото си оръжие от кобура на кръста.
Долу във фоайето Девлин бе свършил работата си съвсем бързо. Когато пияният портиер го пусна да влезе, той го изчака да затвори вратата и щом се обърна, за да го претърси, силно го удари с прав десен ъперкът. Ударът отхвърли ирландеца нагоре, блъсна го в стената и го повали на земята в безсъзнание.
Огромният хлапак вече летеше надолу по стълбището с бейзболна бухалка в ръка, когато Девлин извади пистолета си, обърна се, внимателно се прицели и простреля дясното му бедро. Кракът на бияча се подгъна и той се затъркаля надолу по стълбите. Беше толкова грамаден, че Девлин нямаше как да го заобиколи. Въпреки ужасното падане, продължаваше да стиска бухалката, готов да удари противника си.
Той се строполи в краката му и Девлин силно го удари в гърдите. Въпреки че кракът му бе прострелян, огромният хлапак имаше достатъчно сили и ярост, за да замахне с бухалката към лицето му. Девлин беше коленичил върху гърдите му и блокира удара с лявата си предмишница, но не успя да хване бухалката, за да му попречи да го удари отново.
Лявата му ръка се бе вцепенила от болка и той не искаше това да се повтори, затова преди биячът да успее отново да замахне, заби цевта на пистолета си право между очите му.
Това изобщо не забави хлапака и бухалката отново полетя към Девлин.
Този път се опита да я блокира с дясната ръка на противника си и успя, но бухалката беше достатъчно дълга, за да го удари отстрани по главата и по рамото. Това бе достатъчно. Не можеше да губи повече време. Черепът му можеше да бъде разцепен всеки момент. Той опря дулото на пистолета си в дясната раменна става на бияча и натисна спусъка.
Рамото на хлапака се отдели от тялото му, ръката и бухалката се стовариха на земята и цялото му желание за борба се изпари. За миг Девлин се изправи на крака. Взе бухалката и се затича нагоре по стълбите.
Почти всички в бара лежаха на пода или се опитваха да се скрият зад масите. Барманът беше приклекнал зад бара, насочил пистолета си към входа. Високият, гаден на вид отговорник по хазарта се скри зад ъгъла на бара, без да обръща внимание на хората, върху които стъпваше по пътя си. После извика на бармана да включи осветлението. Искаше да се прицели по-добре.
Пони знаеше, че ако Девлин се появи на входа, и двамата ще стрелят по него. Пистолетите го плашеха, но трябваше да направи нещо. Беше точно зад отговорника по хазарта. Младежът безшумно се изправи, мина зад него, хвана главата му изотзад, силно го дръпна, изби краката му изпод него и го повали на пода. Мъжът стреля и куршумът излетя право нагоре, като одраска дясната ръка на Пони, преди да се забие в тавана.