Човекът тежко се строполи на земята. Преди да успее да се съвземе, Пони хвана горещата цев на пистолета и рязко дръпна оръжието от ръката му. После заби юмрук в слънчевия му сплит и след това в слепоочието му. Накрая, просто за да е сигурен, че няма да се изправи, Пони го изрита в коляното.
Изстрелът накара барманът да обърне глава към тях. Той се опита да се прицели в младежа, но тъкмо в този момент Девлин се появи на входа и с всичка сила запрати бухалката към бармана. Тъпият й край го уцели в главата в момента, в който се готвеше да стреля по Пони. Ударът прозвуча така, сякаш две бухалки се бяха сблъскали една в друга.
Мъжът падна зад бара, но успя да натисне спусъка и куршумът мина през прозореца до Пони. Боядисаното в черно стъкло се пръсна на парченца върху пода.
Девлин прескочи бара като огромна котка. Изрита пистолета от ръката на бармана и започна да го удря в лицето с месинговия бокс в лявата му ръка, докато онзи не се отпусна неподвижен.
Пони усещаше изгаряща болка в ръката си, но си запробива път през изпадналата в паника тълпа към изхода. Девлин го видя и му махна да продължава. От мястото си зад бара той насочи големия си 45-милиметров пистолет към един от игралните автомати и натисна спусъка два пъти, с което разби ротативката и прати обратно на пода всеки, който се готвеше да се прави на герой.
После отново прескочи бара и изтича навън преди Пони.
Точно когато излезе на стълбището, пияният ирландски портиер се мъчеше да се изправи на крака и да извади малкия си револвер с рязана цев.
Девлин успя да се наведе преди първият куршум да се забие в стената.
— Копеле такова — изръмжа портиерът. — Ще те убия, мамка ти. — На тясното стълбище изкънтяха още два изстрела и върху Девлин се посипаха парчета мазилка и трески.
Девлин си помисли дали първо да не го изчака да изстреля шестте си патрона, но ирландецът трябва да се бе досетил за тази възможност, защото престана да стреля. Но не престана да вика:
— Хайде, мамка ти. Мъртъв си. Направо си мъртъв.
Девлин и Пони бяха попаднали в капан на вратата. Младежът стискаше пистолета на отговорника по хазарта и го насочваше към тълпата, за да предотврати нападение в гръб. Девлин не можеше да позволи да губят повече време. Изстрелът, който беше разбил прозореца на втория етаж, със сигурност щеше да докара полицията. А ченгетата на Кели навярно вече бяха на път.
Той прехвърли пистолета в лявата си ръка и хвана в дясната столчето, върху което бе седял хлапакът.
После се прицели надолу достатъчно високо, за да не убие случайно ирландеца, и стреля два пъти. Портиерът се наведе. В този момент Девлин скочи на стълбите и запрати столчето по него. Стълбището беше толкова тясно, че столът отскочи от лявата стена, но все пак се стовари върху портиера и го повали на пода.
Докато падаше, той натисна спусъка на револвера и едва не застреля хлапака, който лежеше на стълбите. Девлин се хвърли надолу, като прескачаше по три-четири стъпала.
Но ирландецът не се предаваше. Въпреки че столчето и окървавеният пазач му пречеха, въпреки строшената си от удара на Девлин челюст, той се изправи на крака, дръпна петлето на пистолета си и успя да стреля, преди Девлин с всичка сила да забие юмрука си в него. Куршумът одраска левия му хълбок и потъна в стълбището.
Девлин не усети раната, но почувства как се завърта, след като блъсна ирландеца с дясното си рамо. Ударът беше невероятен. Бе използвал цялата си тежест, подсилена от инерцията надолу по стълбите. Портиерът отскочи и се блъсна във вратата. После се свлече на пода. Девлин също едва не падна, но Пони го следваше по петите и му помогна, докато отчаяно сваляше резето и отваряше вратата.
Двамата тъкмо излязоха навън, когато пред бара спря необозначен полицейски седан. От него изскочиха двама от детективите на Кели с извадени пистолети. В далечината виеха още полицейски сирени.
— Бягай! — каза Девлин.
Пони се затича на изток и Девлин изстреля останалите му три патрона над главите на детективите. Те се хвърлиха зад паркираните пред бара автомобили и Девлин се вмъкна обратно във входа. Остана изненадан, че шофьорът им Майк е паркирал колата точно там, където го бяха оставили. Момчето беше смело. Ако успееше да се добере до шевролета, може би щеше да има шанс.
Той смени пълнителя на пистолета и се обърна към детективите на Кели. Двамата надничаха иззад автомобилите, зад които се бяха скрили. Между тях беше отворената врата на полицейския им седан.