Девлин тръгна срещу тях и прати към ченгетата два внимателно насочени изстрела. Куршумите се забиха в метала на колите. Разчиташе, че детективите няма да имат смелост да се изправят и да отвърнат на човек, който се приближава към тях и стреля. Оказа се прав. Но дали щеше да успее да стигне до шевролета, когато пълнителят му свършеше? Преди да изстреля последния си патрон, Майк Трей отново го изненада.
Шофьорът беше на около три метра пред седана. Превключи на задна и потегли с пълна скорост. Тежкият автомобил се заби в полицейската кола и я блъсна с метър назад. Отворената врата откъм мястото на шофьора се удари в единия детектив. Другият се изправи и се опита да избяга, но Девлин спокойно изстреля последния си куршум в ръката му, в която стискаше служебния си пистолет.
Дланта и пистолетът бяха отнесени и полицаят се строполи на земята. Девлин се хвърли към колата. Задната врата откъм неговата страна бе смачкана и затворена, затова заобиколи и се метна на предната седалка. Майк натисна газта до дупка точно в момента, в който два синьо-бели патрулни автомобила завиха по Петдесет и шеста улица откъм Второ авеню.
Светофарът на Второ авеню светеше червено и Девлин извика:
— Спри!
Майк натисна спирачката. Девлин се молеше ченгетата да спрат пред бара, преди да тръгнат след кола, която е спряла на червен светофар. Беше познал. Ченгетата спряха пред клуба точно когато от входа започна да се излива тълпата от клиенти.
В този момент задната врата се отвори и Пони безшумно се вмъкна в колата. Девлин се усмихна за първи път тази нощ.
Светофарът светна зелено. Той се наведе напред и каза на Майк:
— Добра работа — каза Девлин на Майк. — Сега давай направо и после наляво обратно към „Карлайл“. Бавно и спокойно.
По средата на кръстовището забеляза, че ръцете на шофьора треперят.
39.
Майк ги остави пред „Карлайл“. Девлин му благодари и му даде петстотин долара допълнително. Знаеше, че е имал късмет. Малцина щяха да проявят такава смелост, каквато беше проявил шофьорът.
Когато влязоха в апартамента, Сюзън дремеше, но се събуди веднага щом чу вратата да се отваря. Тя изчака в спалнята около пет минути, после стана, облече си халата и завари двамата в банята.
Куфарът на Девлин бе отворен върху тоалетната чиния. На пода лежеше окървавената риза на Пони и Девлин почистваше неприятната рана от лакътя до мишницата на младежа. Въпреки болката лицето на Пони оставаше безизразно.
Девлин чу стъпките на Сюзън, но не се обърна.
— Скоро ще свършим — каза той. — Не е много сериозно.
— Целият ти ляв крак е в кръв.
— Зная. Нищо ми няма. Исках първо да се погрижа за Джеймс.
Сюзън ги остави и седна в дневната. От кръвта и грозната рана на ръката на Пони й се догади.
След като свърши с младежа, Девлин си събу панталона и свали окървавените си гащета, за да се заеме със собствената си рана. Ужасно го болеше, но не чак толкова, че да му пречи да ходи.
Погледна левия си хълбок и видя, че кожата е дълбоко разкъсана. В изровената от куршума кървава бразда се виждаше костта на таза му. За миг остана неподвижен, удивен колко светла изглежда костта му. Беше толкова бяла, че сякаш не бе истинска.
Знаеше, че куршумът само е одраскал таза му. Иначе костта щеше поне да е пукната. И тъй като ходенето не му причиняваше прекалено силна болка, реши, че няма нищо счупено.
Той покри бялата кост с дебел пласт дезинфекционен крем, внимателно сложи върху раната стерилна марля и я залепи с лепенка.
После изми кръвта по крака си и срита окървавените си панталони настрани. Беше прекалено уморен, за да мие кръвта от пода.
Девлин излезе от банята и видя, че Пони вече спи на дивана в дневната. Влезе в спалнята, легна върху белите чаршафи и остави Сюзън да покрие с лека завивка охлузеното му голо тяло. Чувстваше се изсмукан докрай.
— Събуди ме следобед — каза на Сюзън, преди да затвори очи. — В два часа. Не, нека да е в три.
И заспа преди тя да успее да му отговори.
Дарил беше нещастна и бясна.
Болката в ръката й най-после бе станала поносима. Гипсът върху счупеното й кутре не я дразнеше толкова и видът на пръста й вече не й причиняваше гадене. Но от тиленола с кодеин, който й беше дал лекарят, я болеше стомах и стаята й се струваше задушаващо гореща. Чувстваше се мръсна и повече от всичко й се искаше да вземе душ, въпреки че нямаше чисти дрехи за преобличане.