— Значи успя — каза Сюзън, когато Девлин влезе в стаята.
— За малко — отвърна той. — Как си, Джеймс?
— Рани по лицето, дланите и ръката. Но нищо сериозно.
— А ти, Сюзън?
— Чувствам се отвратително и не мога да престана да скърцам със зъби.
— Това няма да продължи вечно.
— Нима?
— Е, тази нощ всичко ще свърши. Досега успя да издържиш. Не се отказвай накрая. Трябва да си чиста, трезва и готова в десет часа.
— Зная — отвърна тя, като вдигна ръка.
Девлин се върна в спалнята и се свърза с офиса на Паркър. Когато детективът му отговори, той каза:
— Кажете ми, че хората ви са успели.
— В момента чета доклада. Струва ми се, че са открили каквото ви трябва. Удивително.
— Как? Каква е връзката?
— Един мързелив застрахователен агент. Ще го прочетете, когато дойдете тук.
— Не мога да рискувам да идвам в офиса ви. Защо не ми го пратите по някого?
— Къде?
— Оставете го на рецепцията в хотел „Карлайл“.
— Добре.
— Побързайте.
— Каква изненада.
— Паркър?
— Какво?
— Благодаря ви. Много ви благодаря.
В шест и половина Девлин влезе в „Мълхоланд драйв“ и видя, че Зитър седи на бара и пие будвайзер.
Когато детективът го забеляза, той се втренчи за миг в него и каза:
— Господи, изглеждаш ужасно.
— Трябваше да ме видиш преди два часа — отвърна Девлин.
— Какво е станало с теб? Ти дори не можеш да ходиш изправен.
— Нищо ми няма.
— Какво си се опитвал да направиш снощи, по дяволите?
— Да вбеся Кели.
— Е, успя. Направо е вън от кожата си.
— Хубаво.
— Хора като Кели са достатъчно самоуверени, за да се предават лесно, Джак — рече Зитър.
— Кели е просто долен престъпник и страхливец, ето какво е. — Девлин остави върху бара копие от доклада на Паркър. — Току-що го прочетох. Цели петнайсет страници информация за банкови сметки, корпорации, имоти и така нататък.
— И?
— От доклада става ясно, че заместник-инспектор Кели използва Робърт Уекслър като подставено лице. Уекслър е човекът, наредил да пребият брат ми.
— Точно така. Уекслър. И по какъв начин представлява Кели?
— Управлява поне дванайсет клубове и среднощни барове с помощта на няколко фиктивни корпорации и компании. Уекслър е името върху всички официални документи, но Кели е истинската сила зад кулисите. Той гарантира закрилата на незаконните заведения. Навярно се грижи и за законните. Двамата си делят печалбата.
— Имаш ли доказателства? — попита Зитър.
— Достатъчно, за да направя връзката с Кели. Тук има много информация за парични преводи от корпорацията „Колвил“ в сметки на негово име. Известно ми е, че „Колвил“ е собственост на Уекслър. Но досега не можех да свържа Кели с „Колвил“ или с Уекслър. Ето къде е доказателството — хората, с които работих по този въпрос, откриха, че приблизително половината от имотите на фиктивните корпорации са застраховани срещу пожар и дългове в една и съща компания, „Кингсбъроу иншурънс ъв Америка“. Направили са проверка на застраховките и са открили, че ползуватели на всички застрахователни полици на корпорациите са единствено Патрик Кели и Робърт Уекслър.
— Страхотно — вдигна вежди детективът. — Мисля, че манхатънската окръжна прокуратура ще се вкопчи със зъби и нокти в това, да не споменавам вътрешното министерство. И сега какво възнамеряваш да правиш с Кели?
— Ето какво. Доста изпотрошихме онези клубове, за да привлечем вниманието на ченгетата. Особено към онзи среднощен бар. Сега ще положат всички усилия, за да открият кой е собственикът. В друг случай Кели навярно би успял да се скрие зад корпорациите на Уекслър. Но след всичко това — Девлин вдигна напечатаните на машина страници, — можем да отведем полицията до Уекслър, а оттам направо при Кели.
— Значи сега Уекслър е по-скоро бреме за Кели, отколкото преимущество — рече Зитър.
— Точно така.
— И какво ще правим?
— Искам да покажеш на Кели какво сме открили.