— Защо?
— А ти защо мислиш?
— Защото искаш Кели да разбере, че когато открият Уекслър, с него е свършено.
— Правилно.
Зитър вдигна вежди.
— Държиш в ръцете си смъртната присъда на Уекслър.
— И аз смятам така. Ако Кели се освободи от Уекслър, на властите ще им е много по-трудно да стигнат до него.
— Но какво ще попречи на Кели просто да те хване и така да не позволи тази информация да стигне до ченгетата?
— Когато се срещнеш с него, ще му дадеш да разбере, че ако с мен, със Сюзън Ферленгети или с Дарил Оустън се случи каквото и да било, „Пасифик Рим“ ще се погрижи тази информация да бъде използвана и пратена на федералните власти, в нюйоркското полицейско управление, данъчната служба, манхатънската прокуратура и така нататък.
— А той откъде ще е сигурен, че и иначе няма да им я пратиш?
— Според мен е достатъчно умен, за да заплаши, че ако го направя, ще убие жените.
— Пат?
— Така изглежда.
— А може би просто ще прати всичко по дяволите и ще изтрепе всички.
— Не мисля.
— Господи, колебая се кое ти е в повече — дързостта или разумът. А и трябва да освободиш от Уекслър момичето.
— В десет часа вечерта ще се срещна с Уекслър в бара „Оук рум“ в „Плаза“. Договорихме се да разменим жените. Той получава Сюзън Ферленгети, аз получавам Дарил Оустън.
— И двамата си готвите капан.
— Точно така.
— Кой, по дяволите, ще излезе жив от това?
— Ще видим.
Възрастният детектив отпи от бирата си.
— Адски рисковано, приятел — каза той. — Уекслър няма да те остави да си тръгнеш с двете жени. А ти няма да знаеш дали Кели ще го жертва, докато главата ти е в торбата.
— Сам, просто дай този доклад на Кели, предай му каквото ти казах и остави аз да се погрижа за останалото.
— Имаш ли план?
— Да. Имам план.
Известно време Зитър въртеше каишката на часовника си и хапеше устни, издал брадичка напред.
— Не зная дали така ти помагам или ти вредя — каза накрая той.
— Няма друг начин — отвърна Девлин. — През последната седмица загубих баща си, едва не загубих брат си и нямам намерение да губя повече. Ако Уекслър иска да ме хване, ето ме. Ако Кели реши да го подкрепи и да прати срещу мен продажните си ченгета, шибаните си горили и каквото там друго има — ето ме. Той е долен крадец и ако тръгне срещу мен, няма да умра сам. Но трябва да избавим тези жени от Уекслър.
— Добре — отвърна Зитър. — Стига сме приказвали. — Той протегна ръка към доклада. — Значи искаш да съм в „Плаза“ в десет?
— Вече направи достатъчно. Повече от достатъчно. Просто дай това на Кели и излез от играта жив. Стигат ти. Позвъни ми в „Карлайл“ щом свършиш. Стая четири-осемнайсет.
Зитър погледна часовника си и скочи от стола.
— Закъснявам. Кели си тръгва и вече е време да отивам на срещата.
Детективът бързо излезе от бара и Девлин го проследи с поглед. После плати сметката и се върна в „Карлайл“ да чака.
Пет минути по-късно Зитър влезе в „Макмахон“ и седна до Кели, който отпиваше шотландско уиски със сода.
В едно от сепаретата на няколко метра от тях седяха двама от детективите на заместник-инспектора.
— Закъсня — ирландецът.
— Пет минути не са от значение.
— Какво имаш да ми казваш?
— Не зная къде е Девлин, но зная какво възнамерява да прави.
— Какво?
Зитър остави върху плота на бара спретнато напечатаните страници.
— Това е копие от информацията, която е събрал за теб и за някой си Уекслър. Не съм я чел. Не зная много по въпроса. Очевидно вътре има данни за връзката ти с Уекслър и предполагам, че това не е добре за теб.
Кели не докосна доклада, но бавно се обърна, за да погледне към детектива.
— Освен това трябва да ти предам — продължи Зитър, — че проблемът в клубовете ти снощи е бил предизвикан, за да привлече вниманието на властите и те да разследват дейността им. Предполагам, че бъркотията е била достатъчна, за да накара много ченгета, строителни инспектори и пожарникари да се опитат да открият собствениците на заведенията. Както ми казаха, това също означавало, че скоро ще почукат на вратата на някой си Уекслър. Ако не го открият достатъчно бързо, клиентът ми ще ги насочи към него.
Зитър посочи към страниците върху бара.