Девлин водеше Сюзън на място, където беше сам срещу шестима. За миг му се прииска да измъкне пистолета си, така че всички да го видят. Нервите му бяха опънати толкова силно, че всяко наранено място по тялото му пулсираше. През следващите минути някой щеше да пострада. Очакването да разбере кой ще е това бе мъчително.
Макар барът да беше претъпкан и шумен, той можеше да отиде право при някое от ченгетата на Кели, да мушне пистолета си в лицето му и да ги накара незабавно да му предадат Дарил. Но обстановката в „Оук рум“ успокои напрежението. Девлин се отпусна и остави нещата да се развиват от само себе си.
Барът притежаваше успокояващата атмосфера на някога първокласно заведение, чийто блясък почти незабележимо потъмнява. Високите тавани, дървената ламперия, високите прозорци с тежки дървени рамки с резба — всичко това заобикаляше Девлин и Сюзън и ги караше да се преструват, че просто са дошли да пийнат нещо.
Девлин си помисли какво ли е да седи тук с образ като Зитър и заедно да пият по време на продължителен обяд през някой зимен следобед. Свеж зимен следобед със сняг, покрил Сентръл парк, със студена слънчева светлина, процеждаща се през високите прозорци, с много напрегнати нюйоркчани, които тичат, закъснели с пет минути за срещата си.
Но вместо това беше попаднал в отвратителен капан насред тъмна, влажна нощ без следа от приятел или помощ отвътре или отвън.
Сюзън седеше срещу него и се усмихваше.
— Какво ще пиеш? — попита тя.
Девлин погледна напрегнатото й, прекрасно лице и се възхити на смелостта й. Тя усещаше заобикалящата я опасност, но продължаваше да се усмихва, решена да издържи докрай, независимо какво ще се случи. Той също й се усмихна.
— Сода с портокалов сок.
— И аз — бързо отвърна тя, сякаш искаше да каже: „Ще пия същото като теб, каквото и да е то“.
Девлин изпита прилив на нежност. Искаше му се в този момент тя да е в безопасност някъде другаде.
Не се виждаше келнер, затова той се изправи и отиде до бара, за да даде поръчката. Докато изминаваше краткото разстояние, шест глави се обърнаха, за да го проследят. Барманът беше строен негър, достатъчно възрастен, за да е сивокос, но и достатъчно млад, за да минава за петдесетгодишен. Той го изслуша и му отвърна:
— Моля, седнете на масата си, сър. Аз ще ви донеса поръчката.
Девлин се върна при Сюзън и зачака. Няколко минути по-късно барманът пристигна с две чаши, пълни с лед, каничка с портокалов сок и две малки бутилки сода — всичко грижливо подредено върху поднос с корково дъно.
Преди да налее портокаловия сок, от фоайето на хотела се появи Робърт Уекслър. Беше сам.
Докато Уекслър се приближаваше, усмихнатият и общителен барман напълни чашите с бълбукаща смес от сода и сок.
Уекслър носеше лек костюм, синя риза и червена фльонга вместо вратовръзка с подходяща кърпичка, пъхната в джоба на гърдите му. Изглеждаше така, сякаш нямаше проблеми.
Девлин го проследи с поглед и усети, че капанът се затваря.
Уекслър седна на масата с надменна усмивка на лице и каза на бармана:
— И за мен същото, добри ми човече. Изглежда много освежаващо.
Барманът приключи със сервирането.
— Да, сър — отвърна той. Изглежда видът на Уекслър му се понрави. Съвършеният джентълмен за „Оук рум“.
Уекслър се усмихна на Сюзън.
— Добър вечер, скъпа — рече той. — Как си?
— Чудесно — каза тя, без да отвръща на усмивката му.
Уекслър изчака малко и продължи:
— Колко мило. Като че наистина си трезва, Сюзън. Възможно ли е?
— Не е твоя работа, Робърт.
— О, господи, освен курса по трезвеност си изкарала и подготовка по самоувереност. А, и си боядисала косата си. Колко вдъхновяващо!
Девлин прекъсна подигравките му.
— Сюзън е тук, къде е Дарил Оустън?
Уекслър го погледна така, сякаш едва сега забелязва, че седи там.
— О, господин Девлин. Как сте? Какво питахте?
— Къде е Дарил Оустън?
— Още ли не е дошла? — невинно рече Уекслър.
— Уекслър, не съм в настроение за глупостите ти. Мислех си, че вече сме наясно.
— Аз съм наясно. Ти си онзи, който е прекалено тъп, за да разбере какво става. Знаеш ли, Девлин, честно казано, ти ме разочароваш.
— Уекслър, ако Дарил не се появи веднага, двамата със Сюзън си тръгваме и ти ще си първият, когото ще убия, ако някой се опита да ни спре.