— О, колко мъжествено. Толкова си едър и силен. Това ли те привлича в него, Сюзън?
— Робърт, не искам да говоря с теб. Престани да се правиш на глупак, иначе се махам от тук и не давам пукната пара дали на някого няма да му хареса.
Уекслър я погледна за миг и реши, че не блъфира. Сюзън наистина се беше променила. Той се извърна от нея и рече:
— Заплахи. Ултиматуми. Вие двамата сте страхотни дипломати, а?
Сюзън се изправи, но Уекслър я хвана за ръката.
— Добре, добре. Достатъчно. Майната ти, щом не разбираш от няколко цивилизовани закачки. Сядай и да свършваме с това.
Сюзън силно дръпна ръката си и бавно седна на стола си. Уекслър се обърна и даде знак на набития детектив до изхода към фоайето. Мъжът се изправи и излезе. След няколко секунди отново се появи с Дарил и Месина.
Дарил изглеждаше отслабнала и измъчена. Месина вървеше зад нея. Гадната му ухилена физиономия и огромното му тяло като че ли заплашваха всички в бара.
Ръката на Дарил висеше на превръзка. Дланта й бе гипсирана и изглеждаше несъразмерно голяма и гротескна. Това я караше да изглежда наранена и уязвима. Девлин си помисли за болката, която й беше причинил Уекслър. Болка, която той по никакъв начин не се бе опитал да предотврати. Появата на Дарил като че ли вдъхна на Уекслър още по-голяма увереност.
Набитият детектив се върна на мястото си. Дарил и Месина се приближиха до масата. Докато повечето очи бяха впити в Дарил, Джеймс Пони незабелязано влезе в заведението откъм Южен Сентръл парк и седна на бара. Парченцата от една изключително опасна мозайка започваха да застават на местата си.
Дарил стигна до масата и Девлин се изправи.
Уекслър посочи към четвъртия стол и каза:
— Седни, мила моя. Изживя тежко премеждие, но вече почти сме свършили.
После се обърна към Месина:
— Ще бъдеш ли така любезен да седнеш хей там до вратата? И внимавай. Може да ми потрябваш.
Девлин се усмихна на евтиния гел за коса на Месина, докато биячът се отдалечаваше от тях. Той хвърли поглед към огромния му гръб и мускулестия му врат и му се прииска да го застреля в главата.
Всички седнаха и Девлин попита Дарил:
— Добре ли си?
— Не. Не съм добре. Трябва да се махна от тук и да ида на лекар.
— Дарил, съжалявам… — започна той.
— Зная — прекъсна го тя. — Зная. Ти ме предупреди, аз сама се замесих. Сега не искам да разговаряме за това. Просто искам всичко да свърши и да се махна от тук.
Изведнъж Сюзън почервеня от гняв и яростно попита Уекслър:
— Какво, по дяволите, си направил с нея?
— Мислех си, че не си говорим.
— Какво си направил с нея?
— Аз ли? Не съм й направил нищо. Направи й го онзи човек, който седи хей там. Само й счупи кутрето. — Уекслър сви рамене. — Само едно кутре, счупено на две. По козметичната скала на живота, това определено е нищо. Можех да го накарам да й счупи много повече, но г-ца Оустън ни оказа огромно съдействие. Веднага ми каза каквото исках, така че не се наложи да хвърляме излишна енергия. Нали така, г-це Оустън?
— Кога ще се махна от тук? — попита Дарил.
Сюзън се пресегна през масата и хвана ръката й.
— Веднага — рече тя.
— Не бързай толкова, Сюзън — вече по-рязко каза Уекслър. — Двамата с господин Девлин имаме малко мъжка работа и вие също няма да си тръгнете.
Сюзън и Дарил понечиха да се изправят. Девлин хвана и двете за китките и леко ги дръпна.
— Спокойно. Всичко ще е наред.
— А, ето — виждате ли — каза Уекслър, — господин Девлин е много по-опитен в тези вълнуващи размени на заложници. Хайде да чуем какво има да ни казва, момичета.
Дарил стисна зъби и втренчи поглед пред себе си. Девлин ясно виждаше, че тя няма да издържи дълго. Сюзън изглеждаше готова да издере очите на Уекслър.
Девлин погледна право към Уекслър.
— Никой няма да си тръгне, освен жените — рече той. — Те ще станат и заедно ще излязат от тук. Двамата с теб ще останем и ще си довършим работата.
Уекслър прехапа устни, подпря брадичката си на пръсти и се втренчи в него. Сложността на положението му доставяше удоволствие.
— Не зная, господин Девлин. Това ми се струва доста внезапно. Имам още работа за уреждане с г-ца Ферленгети. Предпочитам да не ми се налага после да я търся.
— Робърт — каза Сюзън, — ти знаеш къде живея. Няма да се налага да ме търсиш. Тръгвам си и взимам Дарил със себе си.