— Какво искате да кажете?
— Щеше да преспи при мен в града. Той самият живее в Ларчмънт. Трябваше да се срещнем в апартамента ми, но той така и не се появи.
— Изобщо ли?
— Изобщо. Трябва да го намеря. Или поне да разбера какво му се е случило. След играта компанията остана ли заедно?
— Човече, това би било доста странно. Не, не останахме заедно. Поне аз си тръгнах. След играта изпихме по едно питие и си отидох вкъщи. Беше доста късно. Трябваше да поспя. Брат ви и останалите още бяха тук, когато си тръгнах. Здраво се наливаха.
— Кои бяха мъжете, с които остана той? Познавате ли ги?
— Не. Никога преди не ги бях виждал. Мисля, че бяха ирландци, единият от тях май се казваше Брит. Бяха заедно. Аз и брат ви… Джордж ли му беше името?
— Да.
— Та аз и брат ви се съюзихме срещу тях.
— Кой победи?
— Те.
— На пари ли играхте?
Майснер сви рамене.
— Да. По пет долара на игра. Всеки от нас загуби по пет. Нищо особено.
— Никакви лоши чувства?
— Ами, изключено! Че защо? Всеки от нас им даде по петарка, а след играта те черпиха пиенето. Всички бяха наистина приятелски настроени. Освен ако брат ви нещо се е заял с тях, след като си тръгнах. Ама хич не ми се вярва.
— И кои бяха онези мъже? От квартала ли са?
— Не знам. — Майснер замислено сбърчи чело. — Май единият от тях живее тук наоколо. Обаче хич не съм сигурен.
— Помните ли имената им?
— Единият беше Шон. Как, по дяволите, се казваше другият?
— Хайде, Ричард, тебе те бива да помниш имена — насърчи го Дарил.
Майснер погледна към нея и за миг сякаш загуби нишката на мисълта си. След което обяви:
— Бил! Мисля, че името му беше Били. Другият го наричаше ту с цялото, ту с умалителното име. Като Уилям и Били или Робърт и Боб. Не помня точно. Аз самият бях доста фиркан.
Девлин прерови собствените си спомени. Хич не му харесваше фактът, че беше толкова пиян предишната нощ.
— Значи, доколкото знаете, брат ми е бил тук с двамата ирландци, когато сте си тръгнали.
— Точно така. Още бяха тук. Продължаваха да пият. Купонът течеше.
— Имате ли някаква представа къде може да живеят онези двамата?
— Тц. Изобщо не съм ги питал къде живеят.
— Добре. Благодаря, Ричард. Наистина оценявам помощта ви. Да ви почерпя едно питие?
— Ами, не знам. Като почна да пия тука с Дарил, нещата излизат от контрол. Трябва да внимавам — не се сдържа Майснер. Дарил го изгледа строго и той спря да се занася. — Прощавайте. Нямах намерение да се закачам в такъв момент. Не, благодаря, господин Девлин. Ще пасувам. Трябва да се връщам вкъщи. Тъкмо се бях захванал да работя.
— Още веднъж благодаря.
— Няма проблеми. Надявам се брат ви да се появи жив и здрав.
Дарил също му благодари и дори му позволи да й стисне ръката. Той задържа дланта й и се втренчи в очите й, сякаш й предаваше съкровено чувство, което и двамата разбираха. Противно на волята си, тя вдигна очи към тавана и се усмихна. След като бе успял да изтръгне усмивка, Майснер каза:
— До скоро, мила — и излезе със залитащата си походка.
— А сега какво? — обърна се Дарил към Девлин.
— Не можем да направим много, докато не затворят този бар.
— А какво ще стане, след като затворят?
— Не съм сигурен.
— Не си сигурен или не искаш да ми кажеш?
— Не искам да ти кажа — Девлин знаеше със сигурност какво щеше да се случи. Информацията, която му бе дал Майснер, се беше оказала полезна поне в едно: сега Девлин със сигурност знаеше, че барманът Брайън го беше излъгал. Не беше подканял играчите да си тръгват. Продължил е да им налива пиене много след края на играта.
— След като не искаш да ми кажеш какво ще правиш, поне ще ме изпратиш ли до вкъщи?
Девлин се поколеба за секунда и после каза:
— Да.
9.
За Сюзън нощният живот закипяваше след три часа през нощта. По това време тя и Уекслър пристигаха в клуб „Звездна светлина“. Клубът отваряше в три и половина, но те пристигаха по-рано, за да се приготвят.
Среднощен клуб означаваше заведение, което отваря врати, след като баровете и ресторантите с официално разрешително затвореха. В никой бар не можеше законно да се сервират напитки след четири часа сутринта. Но това не означаваше, че хората щяха да спрат да пият. За някои нощта започваше, когато за легалния свят вечерта приключеше.