— Приятно е да чуеш подобно нещо.
Тя отново легна до него, сякаш не искаше да позволи на тялото му да се отдели от нея, и попита:
— Какво ще правиш? Искаш ли да останеш?
— Не мога. Трябва да свърша някои неща.
— Толкова късно през нощта?
— Онова, което ми предстои да направя, трябва да се върши посред нощ.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Колко е часът? — попита тя.
Той погледна часовника си. Беше един. Пребори се с импулса да потърси Зитър. Тогава осъзна, че вибриращият мини пейджър е бил далече от тялото му през последния час. Внимателно се отмести от Дарил и попита:
— Може ли да използвам телефона ти?
— Разбира се.
Девлин набра номера на Зитър, окачи слушалката и зачака търпеливо до телефона. След три минути някой позвъни. Той вдигна слушалката:
— Девлин.
— Зитър се обажда. Все още нищо. Ще проверя още няколко болници и ще започна отново на сутринта.
— Добре. Благодаря.
Внимателно върна слушалката на вилката и се излегна до Дарил.
— Кой беше?
— Един детектив, който ми помага.
— Брат ти ли търси?
— Да.
— Намерил ли е нещо?
— Не.
— Сигурен ли си, че не искаш да поспиш и утре сутринта да продължиш със свежи сили?
— Ще поспя около час и ще си тръгна. Това ще ти пречи ли? Няма да вдигам шум.
Тя се сгуши в него.
— Не. Искам да заспя до теб. Просто ще се престоря, че си станал рано и си отишъл на работа.
— Точно това ще направя.
— Само след час?
— Така се налага.
— Щом казваш. — Тя вече се унасяше.
Девлин нагласи будилника на ръчния си часовник и затвори очи. Помисли си, че би трябвало да я попита кога й се налага да стане, трябва ли да ходи на работа и какво работи, но засега отложи тези въпроси. Затвори очи и за по малко от три минути потъна в дълбок сън.
Събуди го тихото писукане на будилника. Бързо се разсъни. Чувстваше се отпуснат, но освежен. Дарил беше още притисната към него, прехвърлила ръка и крак през тялото му. Харесваше му да усеща топлината на кожата, гърдите и слабините й. Беше достатъчно висока, за да се впише идеално в неговия ръст от метър и деветдесет и пет. Девлин се отдели от нея, тя се претърколи и се сви на кълбо. Стана от леглото, отиде тихо до банята, взе си набързо душ, облече се и излезе.
В два и половина беше застанал на сенчестия вход на един магазин от отсрещната страна на улицата, където се намираше барът „При О’Калахън“.
Нощта беше тиха. Топла, но не гореща. Градът изглежда най-сетне бе успял да се охлади след дневния пек. Девлин стоеше, без да помръдне, вдишваше въздуха и попиваше тишината. Помисли си, че влажността май най-сетне е намаляла.
Видя как последните двама посетители излизат от бара. Барманът Брайън се зае да затваря заведението. Пет минути по-късно готвачът и две млади момчета си тръгнаха от бара. И тримата си говореха на испански.
Изминаха още петнадесет минути и барманът най-сетне се появи на вратата на бара. Угаси неоновата табела на прозореца и заключи входната врата. Като че ли искаше да си хване такси, но се отказа и закрачи по Второ авеню.
Девлин бързо прекоси улицата и тръгна след него, на около три метра зад гърба му. Чудеше се как да постъпи. Чувстваше се твърде забележим на тази голяма улица. В момента нямаше други минувачи, но минаваха доста коли. Когато наближиха 84-а улица, Девлин ускори крачка. Тъкмо преди да стигнат до ъгъла, той измина разстоянието, което ги разделяше, и тихо подвикна:
— Брайън.
Барманът се поколеба, после се обърна. Девлин го зашлеви през лицето с рязък, брутален удар на опакото на ръката си. Барманът политна и направи няколко крачки назад, но Девлин го сграбчи за ризата, придърпа го към себе и заби левия си лакът във фонтанелата му. Девлин видя как очите на мъжа се разфокусират, докато балансираше на ръба на безсъзнанието. Барманът вече не контролираше краката си и изглеждаше като човек, който е твърде пиян, за да върви. Девлин се изненада от гнева, който изпита. Регистрира това чувство като външен наблюдател, като някой, който анализира симптомите на грип. Гневът го беше залял и го бе понесъл като вълна. Внезапно му се прииска да забъхти с юмруци този човек, който го беше излъгал.
Какво бе събудило такава ярост у него?
Страх от онова, което може да се е случило на брат му или заради безсилието си?