Девлин взе малката желязна тръба и се обърна към Брайън.
Макгинти се втренчи в зловещото парче метал. Вече можеше да почувства болката.
— Не ме удряй, за бога, казах ти истината — изкрещя той.
— Може би — каза Девлин. — Но трябва да се уверя. Сега ще повторим всичко отначало. Но този път искам всяка подробност. Нека почнем от момента, когато си им се обадил да дойдат в бара…
10.
Беше типична вечер за клуб „Звездна светлина“. По-точно, типично призори.
Към четири сутринта започваха да пристигат хората, които не можеха да приключат с нощния живот доста след като се зазореше. Повечето идваха в групи по трима или четирима. Някои бяха сами. Тук-там се забелязваха и двойки.
Минаваха покрай едрия Бърни във фоайето на сградата. После покрай двата монолита близнаци Джо и Еди и накрая биваха посрещани от спокойното излъчване на Сюзън.
След като минеха покрай Сюзън, влизаха в предната стая. Приглушеното осветление и тежките драперии придаваха на клуба тежък вид. Но ако някой някога включеше осветлението напълно, „Звездна светлина“ щеше да изглежда окаян и леко мръсен под фасадата. Подобно на добре облечена проститутка, която не се е къпала скоро.
Разбира се, тук светлините никога нямаше да греят с пълна сила. Драпериите покриваха всички стени и прозорци. Външният свят не съществуваше в клуб „Звездна светлина“. В него не проникваше никаква звездна, лунна или слънчева светлина. Нищо не можеше да нахлува без покана в перверзната бърлога на Уекслър.
В дясната страна на първата стая имаше малък бар с осем столчета. Срещу него имаше малки диванчета и столове. Между бара и мястото за сядане беше оставено известно разстояние, покрито с имитация на персийски килим. В предната стая имаше само един барман. А зад нея се простираше друго, голямо помещение. В него бяха разположени два игрални автомата и пет маси за табла. Тук постоянно се правеха високи хазартни залагания. Един управител, облечен в смокинг, наблюдаваше игрите и събираше по сто долара такса за участие от всеки, който искаше да играе табла.
Веднъж или два пъти месечно Уекслър отваряше маса за игра на зарове или на рулетка. Управлението на хазартните игри не беше лесна работа. Но незаконните игри бяха още една причина да се отиде в „Звездна светлина“.
Отляво на стаята с хазарта имаше две големи тоалетни. Нямаше никакво обозначение коя за кой пол е. Отваряте вратата, изкачвате две стъпала и се озовавате в помещение с дебел килим, голямо около четири и половина квадратни метра. Вляво — огледала и мивки, а вдясно — три тоалетни. Никога да не се знае дали мъж или жена ще излезе от някоя тоалетна и никога не е предварително известно в какво състояние щяха да бъдат — беше една от атракциите на клуба. Тоалетните често се превръщаха в кокаиново средище. Образуваха се опашки край мраморните мивки. Звуците от носове, смъркащи дрога, се смесваха със звуците на течаща вода, издавани при ползването на тоалетната от двата пола. За някои беше тръпка да чуят как някой — мъж или жена — пикае на няколко сантиметра от тях.
Вдясно от стаята с хазартните игри имаше широка арка, която водеше към най-голямото помещение в „Звездна светлина“. То изглеждаше като малък нощен клуб. Имаше двадесетина маси, наредени около паркетиран дансинг. Театрално осветление озаряваше малък издигнат подиум. От високоговорителите стържеше хардрок за всеки, които би пожелал да танцува. По протежение на стената имаше дълъг бар. В дъното на стаята, зад люлеещи се врати, беше кухнята. В нея работеше виетнамски готвач, който приготвяше ордьоври. Наричаха го Уонг. Ордьоврите струваха двадесет и пет долара. Никой не използваше кредитни карти в клуб „Звездна светлина“. Никой не искаше да регистрира присъствие. Предполагаше се, че такова заведение не съществува. И тъй като „Звездна светлина“ не съществуваше, нямаше значение какво правите там.
Ако някой искаше да продава кокаин, той го правеше. Ако някоя жена искаше да разголи гърдите си, тя го правеше. Ако някой искаше партньорът му — мъж или жена — да го мастурбира под масата, това ставаше. А ако някои просто искаха да пийнат и да си приказват като на семейно събиране, никой не им пречеше. Единственото, което беше забранено в клуб „Звездна светлина“, беше да се нанасят щети на заведението. Всеки, който започваше да буйства твърде много или се забравяше дотам, че да почне да чупи чаши или мебели, биваше бързо и болезнено отстраняван от Джо и Еди.