— О, боже, а сега какво? — промърмори Девлин.
Седна на ръба на леглото. Искаше му се да започне да звъни по хотели, но знаеше, че първите обаждания трябваше да са до полицията и болниците.
Летери се върна от камиона си с нов комплект ключалки на входната врата. Девлин изпита абсурдния порив да го запита какво да прави.
Летери му хвърли един поглед и разбра, че нещо не е наред.
— Какво е станало?
— Брат ми трябваше да отседне тук снощи. Дадох му ключовете. Явно не е успял да стигне дотук. Може да е решил вместо това да отиде на хотел.
— Ако в тоя град някой ти изчезне, трябва да започнеш да проверяваш.
— Я по-добре да се хващам за телефона.
Летери се затътри обратно към вратата. Джак се пресегна под нощната масичка и измъкна указателя. Разгърна откъм края. На една карта бяха очертани границите на всички полицейски райони.
Кварталът, в който се намираше последният бар, в който бяха влезли, беше в обсега на Деветнайсето районно. Той набра телефона. Женски глас отговори механично:
— Деветнайсето районно, Колинс.
Девлин попита дали има доклад във връзка с мъж на име Джордж Девлин. Когато го запитаха защо се интересува, той отговори, че човекът е изчезнал. Свързаха го с друг полицай, който прие неговата информация и го помоли да почака на телефона.
Летери се върна в стаята.
— Готово ли е? — попита Девлин.
— Ъхъ.
Летери му подаде комплект ключове.
— Ето ви новите ключове.
— Колко ви дължа?
Летери извади от задния си джоб правоъгълна метална папка с размерите на табакера. Надраска разписка и откъсна горното копие. Подаде я на Девлин, а едно жълто и едно розово копие прибра в задната част на папката. Девлин погледна сумата — четиристотин и един долара и шестдесет цента.
Летери видя изражението му и каза:
— Гуляят излезе скъп.
Девлин заразглежда описаните услуги. Бравите, ключовете, работата, обковите, данъка. Събра ги наум. Сметката беше точна. Извади четири стодоларови банкноти и една петдесетачка. Точно в този момент отново се обадиха от полицейския участък. Той задържа парите и се заслуша.
— Няма доклад за произшествие, свързано с човек на име Девлин. Ако не се появи до два дни, можете да попълните формуляр и да го регистрирате като изчезнало лице.
— Два дни?
— Точно така.
— Добре, благодаря. Мога ли да ви оставя телефонен номер, за да се свържете с мен, ако получите някаква информация?
— Да, но докато официално не сте го регистрирали като изчезнал, телефонът ви няма да е включен в оперативните ни данни и не можете да очаквате автоматично да се свържем с вас. Така че няма да помогне много.
— Ясно. Благодаря.
Девлин затвори телефона и подаде банкнотите на Летери.
— Ето, заповядайте.
Летери затършува по джобовете си за ресто. Девлин го спря:
— Задръжте остатъка. Ценя бързата услуга.
— Благодарско. Хей, работата ще се оправи. Той ще се появи отнякъде. Сигурно хърка в леглото на някоя мацка.
Девлин се втренчи в Летери и осъзна, че ситуацията бе толкова дяволски типична, че дори отруденият ключар се бе досетил за отговора. Само дето бе сбъркал кой точно от двамата братя бе осъмнал в леглото на мацката.
4.
В апартамента на Сюзън Фърлонг беше студено. Климатикът бе твърде усилен. Студът я караше да си стои сгушена в леглото. Навън температурите надхвърляха тридесет градуса. Беше четири и половина следобед.
През последните осем години тя се бе казвала Сюзън Франклин, Сандра Фрост, Сюзън Фриш и Сара Фройнд.
Сюзън Фърлонг беше брюнетка. Такава беше и Сюзън Фриш. Сандра Фрост имаше светла червеникава коса. Сара Фройнд беше блондинка, което я доближаваше до истинската Сюзън, чийто естествен цвят на косите беше светлокестеняв.
А истинската Сюзън се казваше Сюзън Ферленгети. Въпреки че сега, в здрачния миг между съня и пробуждането, проблемът беше в това дали изобщо вече съществуваше „истинска“ Сюзън Ферленгети.
Понякога Сюзън трябваше да поспира и да убеждава сама себе си, че й е ясно коя е, къде е и защо е на мястото, където се намира. Това се случваше твърде често и винаги й напомняше онзи не твърде отдавнашен ден, когато се бе събудила с нос, кървящ от смъркането на твърде много кокаин, без да знае кое име използва, къде се намира, нито как е попаднала там. И цели пет минути не бе успяла да възстанови ориентацията си. Преживяването беше наистина, ама наистина ужасяващо.