Положението в България
Без каквито и да е изменения тази практика се налага и в България от 1944 г. насам. Ето някои щрихи от тъжната българска картинка. През месец май 1989 г. комунистическото правителство по указание на банкерите-лихвари издава в Държавен вестник един „Правилник за работа на банките“, с който на дело се отваря път за превръщането на държавните авоари в частни. Вече „юридически“ подготвени за ограбването на българите, банкерите-лихвари пущат в действие сценария „10-ти ноември“. Целта — отвличане на вниманието от същността на банкеро-лихварските мероприятия. В какво се заключават те: игри с курса на западните валути, което доведе до невиждана сиромашия грамадно мнозинство от българския народ; страхотна инфлация — през 1999 г. несуверенното българско правителство извърши смяна на инфлиралите пари с нови в съотношение 1000: 1, което на математически език означава че самите власти в България признават минимум 100 000% инфлация за периода (1989–1999); ООД-та, финансови пирамиди, държавни пари, давани като необезпечени банкови кредити на частни лица и т.н., и т.н. Днес съществува едно частно предприятие, известно като „Банкова консолидационна компания“, което контролира целият финансов живот в страната. В това предприятие например, по данни от Държавен вестник, участват лица като — Иван Костов, Емил Хърсев, Добри Жотев и мн. др. Как стана така, че едно частно предприятие на акционери, днес се поставя над съд, правителство и държава в нашата Родина? Това положение се гарантира от задлъжняването на държавата към частното акционерно дружество, известно като „Българска народна банка“. Ето и един красноречив пример: според официален бюлетин на българското правителство за държавен бюджет 2000 очакваните приходи на българската държава са общо: 8531 млн. лв, а очакваните разходи — 10 484 млн. лв. (http://government.bg). Съвсем съзнателно обаче правителството пропуща да извести българските данъкоплатци какъв бюджетен дефицит прави това! А сметката е проста: 8531 – 10 484 = –1953 млн. лв. Това е почти два милиарда лева! Около 19%! И кой ще покрива този дефицит? Обикновеният, нещастен българин, разбира се!
Така е замислена схемата на световното лихварство — „модерното робство“, както гениално се изразяваше американският поет Ездра Паунд. Големият дефицит поражда необходимостта от паричен заем. Частното акционерно дружество „БНБ“ напечатва едни пъстри хартижки и ги дава като заем на несуверенното българско правителство, но и срещу съответната лихва. В действителност, акционерите от БНБ знаят много добре математическата невъзможност за изплащане на така създадените държавни дългове, но те не държат на връщането им, а на изплащането на лихвите по тях. Те нямат интерес държавата да съумее да си изплати дълговете, за да могат вечно банкерите-лихвари да получават лихви от своя длъжник. И се стига до едно такова положение поданиците на една държава с несуверенно правителство да работят като роби за частни акционери от едно частно предприятие, в случая БНБ.
Българи, погледнете собствените си български левчета!
Някъде да се забелязва, че те са издадени от орган на българската държава? Пък и монетите?