Какво е попречило на английския крал Уилям III да печата и пуска в обръщение пари със собствения си лик, пари, които нямаше да му бъдат вменени като дълг, пари, които са безлихвени? Това е едно съвсем рационално обяснение, защо банкерите-лихвари неистово мразят монархическите режими по света и така назоваваните от техните платени медии — „фашистки диктатури“?
Банкерите-лихвари и Първата световна война
Целите на банкерите-лихвари в Първата световна война са: от една страна сваляне от власт на руския Цар, германския Кайзер и австроунгарския Император, от друга, задлъжняване на Англия, натрупване на колкото се може по-големи дългове към тях на Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария и т.н., с милиарди книжни пари, предоставени срещу облигации, и от трета страна, подстрекаване и финансиране на комунистически революции във всички опустошени и обедняли от войната гладни страни и създаване на марксистки правителства, там където има сполука за това. В края на 1916 г. немският Кайзер Вилхелм II прави официално предложение на руския Цар Николай II за незабавен мир при запазване на същите граници, както преди началото на Първата световна война (Тази дипломатическа инициатива на Централните сили е подробно описана от д-р Васил Радославов, „България и световната криза“, София, 1923 г., стр. 146–151). Руският Цар, който е един от главните виновници за започването на това световно кръвополитие, отхвърля предложението на Централните сили за мир и с това подпечатва унищожението на Русия и своето собствено. Кайзерът отправя същото предложение за мир към английското и френското правителства. Те също го отхвърлят, което по безспорен начин доказва, че съюзниците от Антантата не само са подготвяли Първата световна война, но и я продължават след 1916 г.! Днес световните медии и платени историци внушават на хората, че съюзниците от Антантата били миролюбивите държави, а видите ли немците са подпалвачи на войни и ред други нелепости. През 1916 г. нито една от гореизброените цели на банкерите-лихвари не е била осъществена. И така войната продължава и до ден днешен.
В своята книга „Американско мнение“ („American opinion“, Belmont, Mass., Mai 1976) Гари Алън (Gary Allen) пише:
„През 1916 г. По време на предизборната кампания на президента Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) навсякъде имаше големи плакати с надпис:
«Той ни запази от войната». А всеки път, когато Уилсън застава пред този плакат, той знае, че лъже: той вече е поел задължение към британците да въвлече Америка във войната. Докато той обещавал на американците, че ще им спести войната, неговият представител във Англия — полковник Хауз (House), обсъжда с английските политици предтекста и лъжите, които трябва да се изфабрикуват, за да се обясни и оправдае участието на САЩ във Първата Световна война. Тези разговори се провеждат без знанието на американския сенат, в пълно незачитане на духа и разпоредбите на американската конституция…“
Удроу Уилсън продължава да уверява заслепените американци, че тази война ще бъде последната и че господството на демокрацията ще бъде гарантирано в целия свят завинаги. Той умишлено пропуща да говори за мащабните игри на американските акционери от Федералния резерв. Те вече са били получили френски и английски облигации срещу няколко милиарда книжни долара, които са щели да загубят всякаква стойност, ако в крайна сметка германците спечелят войната.
Създателите на болшевизма
Само пролетарският вожд Ленин получава чрез един посредник на банкера-лихвар Макс Вартбург шест милиона долара в злато. Неговият болшевишки събрат — Лео Троцки, е снабден с още по-голяма сума — над 20 милиона долара. Троцки е финансиран от крупния банкер — лихвар Якоб Шиф, който съвсем открито заявява, че болшевишката революция в Русия не на последно място е в резултат на неговата щедра финансова поддръжка. В касата на болшевишките главатари потичат и други крупни суми, между които и от семейната банка на Ротшилд във Франкфурт.
Банкерите-лихвари са особено заинтересовани от болшевишката революция, защото заграбвайки частната собственост в Русия, те слагат ръка и върху най-крупното предприятие, представляващо особено опасна конкуренция за тях. Конкуренция, която те не могат да отстранят по друг начин — Руската централна банка. За разлика от Федералния резерв, Руската централна банка не принадлежи на ротшилдовци и мошеници, а на владетеля на Русия — Цар Николай II. Той пази своята банка, като очите си. Тя работи много добре със своите над хиляда клонове в Русия, като снабдява с достатъчно пари руските производства, без каквато и да е инфлация. Тази финансова централа на Изток е процъфтявала и с това е заплашила неимоверно банкерите-лихвари на Запад, защото и други монархически държави биха решили да последват нейния пример.