Владимир Василиев
Ликът на Черната Палмира
Внимание! Този текст е написан и публикуван със знанието и разрешението на Сергей Лукяненко, автора на света на Патрулите.
Тъмнината счита за неуместно да коментира този текст.
Светлината счита за неуместно да коментира този текст.
Инквизицията, както винаги, мълчи.
ПРОЛОГ
Още от сутринта шумяха под прозорците, пречеха му да спи. Арик дълго пребиваваше в граничното състояние между съня и действителността; дрямката ту го поглъщаше и тогава съзнанието пропадаше в пълната със сънища неизследвана безкрайност, ту отстъпваше, изплашена от нечий бодър вик. След час Арик все пак се предаде. Отметна одеялото, под което се криеше от шума, стана и някак се добра до прозореца, само че оттам не можеше да се види какво става отпред. Тогава той напрегна сили и се отправи към съседната стая, което при размерите на апартамента му беше истински подвиг, откъдето излезе на балкона.
На улица „Гогол“ отново снимаха филм.
В Одеса непрекъснато снимаха филми. И — неизвестно защо — винаги на „Гогол“. Арик си припомни как преди петнайсет години също така лениво наблюдаваше от балкона Йежи Щура в обкръжението на кино-„арменци“, минаващи покрай скулптурата до отсрещната сграда — впрочем, някога Арик живееше в нея. В отсрещната сграда.
Тогава Махулски снимаше „Дежа Вю“. Какво снимаха сега — беше безполезно да се гадае, но Арик никъде не видя Йежи Щура.
Арик постоя още малко, погледа морето, примижавайки, въздъхна и се запъти към банята.
Навън беше толкова хубаво, че след като се изми-събуди-закуси, той реши да се поразходи.
След час Арик излезе изпод арката, погледна с леко отвращение суетящите се кинаджии, заобиколи снимачната площадка, оградена с лента на ивици, и се отправи към Моста на тъщата2. Спря се до едно кафе, купи си бутилка бира и, без да бърза, я изпи още там, до масичките. Лятото и слънцето си казваха думата — настроението на Арик се подобряваше, независимо от неговата меланхолична и съзерцателна натура.
Пресече моста бавно, примижавайки доволно и поглеждайки от време на време надолу. Както винаги, в Одеса беше пълно с туристи, затова на два пъти му връчваха фотоапарат и го молеха да ги снима. На фона на моста. Арик ги снимаше без възражение — какво му костваше?
Още отдалеч забеляза, че любимото му място при стъпаловидните колони на Воронцовския дворец е заето. Отначало Арик се огорчи, но колкото повече се приближаваше, толкова повече се стопяваше огорчението му.
Първо, мястото му беше заето от девойка. И второ — самотна девойка. Или поне без придружител. Симпатична, дългокоса и тъжна. Явно не беше местна, което личеше по недокоснатата от слънцето кожа.
Освен това тя беше Различна. При това — без регистрация.
Впрочем, след като се вгледа, Арик намери обяснение за отсъствието на регистрационен печат: Различната беше дива. И изглежда, че сама се беше учила да влиза в сумрака, тъй като аурата й едва бе започнала да се оцветява към Тъмнината. При правилна инициация нямаше да останат толкова много неутрални тонове.
„Така, така! — помисли си Арик с неволно въодушевление. — Дивачка, значи. Добре изглежда… Точно по вкуса ми.“
Той не обичаше да се крие и спотайва. Влезе в сумрака на няколко крачки от стъпалата, приближи се и седна до нея.
— Здравей.
Момичето го погледна учудено. Изглежда рядко срещаше Различни. Ако изобщо е срещала.
Макар че, срещала е, разбира се. Иначе откъде е този уклон към Тъмнината? Диваците-самотници почти винаги остават неутрални, защото още нищо не знаят за вечното противопоставяне между двете групировки Различни.
— Здравей…
Девойката неволно се отдръпна, гледайки внимателно Арик.
— Не си тукашна, нали?
— Да… от Русия.
Арик кимна разбиращо.
Ставаше горещо — денят набираше лятната си мощ.
— Харесва ли ти Одеса?
Арик леко се откри, разкривайки съвсем мирни намерения и демонстрирайки добро настроение; след няколко секунди девойката се отпусна и за пръв път се усмихна.
— Харесва ми! Е, хората тук са някак… по-други.
— Да-а — въздъхна Арик. — Някои са по-други, а някои — съвсем… Различни…
Не разбра. Просто се усмихна. Да, определено беше дивачка. Странно, че момчетата не са я засекли. Впрочем, сигурно беше пристигнала скоро. А момчетата от сутринта се въргалят по плажа и смучат бира след снощния запой. Кой те е инициирал, хлапе? И защо тайно?
— Извинявай, май съм заела твоето място? Тук ли седиш обикновено?
2