Лайк многозначително замълча, но реши да не пита отново. Просто закрачи към извитата стълба.
Веднага след като влезе в къщата с химерите, Арик загуби останалия свят. Само преди две секунди той ясно усещаше потока от Сила, нахлуващ от Владимирската планина, чувстваше множеството вероятностни нишки и ехото на хорските аури. И всичко това изчезна. Изведнъж. Все пак щабквартирата на Дневния Патрул, цитаделата на Тъмните, беше прикрита с най-мощни магически щитове.
Дежурните, начинаещ маг и също толкова неопитен върколак, скочиха и се изпънаха като новобранци пред неочаквано пристигнал генералисимус. На масата пред тях въргаляха карти за игра, стояха бутилки с бира и наполовина изядени скапани сандвичи.
— Свободно — измърмори Лайк. — Кой е в офиса?
— Русик и Тарас. Поправят мрежата — изписука начинаещият маг.
— Защо, сринала ли се е?
— Не, инсталират нещо ново на сървъра. Не съм ги питал.
— Ясно — изръмжа Лайк. — Мен ме няма. За никого.
Магът кимна с готовност. Върколакът просто стоеше и се пулеше с ням възторг в очите.
„Тук Лайк го обичат — помисли си Арик, който рядко идваше насам. — Даже бих казал, обожават.“
Сякаш в потвърждение Лайк се обърна на стълбите и снизходително каза:
— Сядайте, диванета такива! И си пийте бирата, никой няма да ви наказва за това.
Дежурните веднага седнаха, но си позволиха да посегнат към бирата само когато и тримата новопристигнали се качиха горе. В кабинета на Лайк.
Кабинетът беше пълна противоположност на квартирата на Лайк. Чистота и идеален ред. Масивна маса за двама от червено дърво, също толкова масивни шкафове с папки и компактдискове. Голям сейф в ъгъла. По стените — картини, по ъглите — амулети. Стар кафяв глобус встрани от масата. Диван и три кресла. Килими на пода и един на стената, точно над дивана. Над стенния килим — няколко хладни оръжия, при това изобщо не декоративни. Много симпатичен полилей на дълга-дълга щанга, но с счупен плафон.
И, разбира се, в кабинета имаше бар. С осветление и богат избор на напитки. Сибаритът и хедонист Лайк да няма бар в кабинета? Ха-ха…
Завулон скептично погледна повредения полилей.
— Пак ли си размахвал меча? — ехидно попита той.
— Размахвах — не възрази Лайк. — Нощем от седемнайсти до двайсет и трети.
— И още не са го подменили?
— Наредих да не го пипат — въздъхна Лайк. — Докато не счупя и останалото.
В гласа му не се чувстваше дори намек за разкаяние.
Завулон се усмихна:
— Да беше скъсил щангата, за да се вдигне полилея по-нагоре. Тогава щеше да е цял.
— Аха — не без ехидство поде Лайк. — Сигурно не трябва и да скачам на масата? Ала Жан Маре?
— Не е ли по-просто да се направи фехтовална зала в съседство? — намеси се и Арик. — Колко полилея щеше да икономисаш… Само според моите спомени това е третия.
— Какво ли разбираш ти, тарикатче — беззлобно изсумтя Лайк. — Когато дойде коварният враг, какво — да му се поклоня и да кажа: „Ще благоволите ли да ме последвате във фехтовалната зала, уважаеми?“. Да, бе — ей се’а! Ще се наложи да махам с меча тук. Скачайки по масите ала Жан Маре и разбивайки полилеите ала Лайк.
— Досадник си ти, Лайк — отбеляза Завулон, който вече се беше настанил в едно от креслата. — Дори и на това хлапе му е ясно, че коварният враг няма да се яви при теб с меч в ръка. И едва ли ще бъде сам.
През това време Лайк се отправи към бара, тъй като наблизо нямаше и помен от секретарка, което беше напълно естествено. Смесвайки коктейлите, домакинът изтика по средата изящна количка за сервиране на огънати във форма на змийски опашки крака и седна в третото кресло. Естествено, Лайк знаеше какво се нрави на Завулон и какво питие предпочита Арик Турлянски. За това дори не бяха нужни уменията на Различен. Просто Лайк достатъчно добре (и дълго) познаваше и двамата, за да запомни алкохолните им предпочитания.
— И така… — започна Завулон, след като отпи.
Арик почувства как старият маг набързо опипа магическата защита на кабинета. Тя беше изработена много старателно; Арик напълно отчетливо съзнаваше, че не му е по силите да я преодолее. Защитата беше изграждана и укрепвана с години. Не само Лайк беше способствал за създаването й. Чувстваше се древна и невероятно мощна основа. Такава не можеш да пробиеш на един пас, ако ще и да си сто пъти маг извън категориите. Дори Различните не можеха да нарушат закона за запазване на енергията.
— И така…
— Както виждаш, Артур, — прекъсна московчанина Лайк, — Арик вече е тук. Симонов (този от Виница, не го познаваш) е на път. Наредил съм да съобщят на местните. Мисля, че до вечерта всички ще се съберем. Остава само един: николаевецът Швед. Той ни е яхтсмен-маниак. И в момента пори вълните някъде между Очаково и Кинбурн. Мобилният му телефон е изключен. Опитах се да стигна до него със Сила, но или лъчът се разсейва, или Шведа е твърде зает със своите въженца и платна. Накратко, ще се наложи да го извозваме лично.