Лайк многозначително изхъмка: отношенията между Москва и Питер оставаха нееднозначни на всички нива: и за лицата в командировка, и за хайманите, и за футболистите, и за изродените интелигенти, и за политиците, и за медийните магнати. И за Различните. При това колкото по-големи бяха възможностите на съперниците, толкова по-жестоко и безкомпромисно се опитваха да се смачкат един другиго.
— Според мен няма какво да се обсъжда — каза Арик. — По-добре ми покажете документите. Сигурно от Прага е пристигнал цял вагон.
— От Прага — само резолюцията — уточни Завулон.
— Между другото, — намеси се Лайк, — аз също бих погледнал тези документи. Нали трябва да знаем кого да размажем в питерската кал?
Завулон мълчаливо извади от въздуха тънка розова папка с няколко листа в нея и малък осеммилиметров компактдиск.
— Видеото е тук — съобщи той, хвърляйки диска върху папката. — Моля, запознайте се! При това, за нагледност, препоръчвам да гледате през сумрака. И се надявам, че няма да ви прилошее, иначе веднага се запасете с пликчета.
ВТОРА ГЛАВА
Той едва влезе, и във „Виктория“ се възцари тишина. Напрегната. И недоумяваща.
Влезлият беше Различен. Светъл Различен. Той беше дошъл в неофициалния клуб на Тъмните — просто влезе през вратата. Защитата му беше сплетена умело и надеждно, чувстваше се ръката на майстор. Самият Различен беше по-скоро маг-прорицател. Достатъчно силен… но дори второ ниво беше за него трудно достиган предел.
— Не разбирам! — възмути се Ефим и се надигна.
Но в този момент насред залата, точно пред барплота, с тихо съскане се отвори портал и от него излязоха трима — Лайк, Арик Турлянски и Завулон.
— Всички — къш! — тихо предупреди Лайк. — Този Светъл е под моя закрила. Е, и под закрилата на Инквизицията.
— Наблюдател? — досети се Арик.
Завулон мълчаливо кимна — едва-едва забележимо.
— Алексей Солодовник, Различен, Светъл — представи се влезлият с тон, с какъвто Светлите обикновено общуваха с Тъмните. — Съгласно…
— Знаем защо си тук — прекъсна го Лайк. — Можеш да не се пениш напразно. Смятай, че мисията ти е изпълнена, наблюдателю. Във влака, както сам разбираш, твоята компания ще ни е неприятна, така че не се появявай там. В Москва няма да се бавим. А в Питер… Ето, дръж.
Лайк подаде на Светлия мобилен телефон.
— Там, в паметта, има само четири номера. Като пристигнеш, обади се на когото и да е от тях. Или аз сам ще ти се обадя, когато се наложи.
Алексей не бързаше да вземе телефона — гледаше го, като че е гърмяща змия.
Шефът на Тъмните се усмихна криво, после извади отнякъде (дали от джоба, дали направо от въздуха) прост амулет с връвчица от необработена кожа.
— На, дръж! — и протегна другата си ръка.
Светлият с готовност хвана амулета и припряно промърмори:
— Тавискарон, ти нямаш власт над мен…
И едва след това благоволи да вземе телефона.
— Ще пристигна в Питер вдругиден сутринта — съобщи той със странна смесица от неприязън и тържественост в гласа.
— Много добре — обобщи Лайк. — Тогава ще ти се обадим. А сега, уважаеми колега, моля да освободите помещението. Имаме съвещание, а и изобщо… във „Виктория“ не понасят Светлия дух.
Алексей, без да каже повече нито дума, се обърна и напусна заведението, изобразявайки с гърба си всичко, което се полагаше: и презрение, и гнусливост…
Но и облекчението се четеше по гърба му също толкова ясно.
— Какъв… — започна Ефим, но Лайк рязко го прекъсна:
— Остави! Нали казах, че този Светъл е под моя закрила… до приключване на операцията. Не ни трябват конфликти с Инквизицията. На всички ли е ясно?
Отговорът беше утвърдително мълчание.
— Шефе, доставих Шведа. Ето го… седи там — докладва Ефим след подходящата за момента пауза.
— Бих казал, — ехидно изкоментира Лайк, — че не седи, а лежи!
— А какво да правя? — разпери виновно ръце Ефим. — От катера го сваляхме на ръце. Не бил спал, разбираш ли. И в самолета също го товарехме-разтоварвахме в хоризонтална позиция.
Арик Турлянски не се учуди много: Шведа спокойно можеше да се напие до такова състояние. Но по време на гонка? На състезание, а и изобщо на борда на която и да е яхта, Шведа никога не си беше позволявал такова нещо.
Впрочем, николаевският Различен бързо развея всички съмнения. Повдигайки глава от масата, той с кристално ясен поглед огледа залата, без ни най-малък признак за олюляване се приближи към Лайк, Арик и Завулон и невъзмутимо каза, обръщайки се към тях подред:
— Привет, Лайк, отзовах се на повикването ти. Привет, Арик. Здравейте, колега.