След което се завъртя на пети на триста и шейсет градуса и помаха на всички присъстващи, включително на бармана Серьожа и келнерките:
— Привет!
— Хм… — присви очи със съмнение Лайк. — Значи си трезвен, така ли?
Той, колкото и да се стараеше, не можеше да улови следи от магическо отрезвяване. Шведа поне от половин денонощие не беше вкусвал алкохол, а ако беше пил преди това, то — твърде умерено.
— Трезвен съм, трезвен. Просто спах — бях на руля на нощния етап. Мислех да си отспя през деня, а тогава се появихте вие. Е, и просто ме отряза.
На барплота сякаш от само себе си се появиха чаша тъмна бира и порцеланова купичка с месна солянка14. Барманът Серьожа и готвачът Саша не виждаха Шведа за първи път и бяха успели да научат вкусовете на николаевеца. Затова в солянката нямаше зеленчуци, а маслините се сервираха отделно, в чиния, и бяха предназначени за Лайк.
Четиримата седнаха на най-отдалечената маса, където чакаха още двама редки гости във „Виктория“: висок мъж с тъмно-руса коса и испанска брадичка и мургав мустакат мъж с леко кавказка външност, която, впрочем, не се набиваше на очи. Очилата на мустакатия бяха още една крачка встрани от обичайния външен вид на гостите-планинци.
— Артур? — учуди се мустакатия, като видя Завулон. — Здравей!
Говореше със съответстващ му акцент.
— Здравей, Ираклий.
Известно време всички се здрависваха и се обменяха приветствия.
— Артур, както вече разбра, това е Шведа, а това е Симонов от Виница. Ако не броим Рубльов и Ефим, целият екип е събран.
— Всъщност полетът ви е след половин час. — Завулон демонстративно погледна „Ролекса“ си. — И, между другото, и аз бих хапнал солянка.
Келнерката Таня, пришпорена от Лайк, незабавно се завтече към кухнята.
Разбира се, масата, на която беседваха Тъмните, беше покрита от надежден щит, защитаващ ги от чужди уши. Лайк видя, че Завулон провери за миг щита и не сметна за нужно да го подсилва.
— А защо ти е Ефим? — неочаквано се поинтересува московският гост.
Лайк охотно обясни:
— Да, Артур, той не е много силен като маг. Но ако се наложи да доставиш плешив дявол изпод земята, Ефим ще направи това най-бързо и най-икономично от всички. Проверено е.
— Ясно — удовлетвори се Завулон.
В този момент донесоха бира за всички, а на московския гост — и солянката.
— Е, за пътуването — предложи Лайк.
— И за успеха — добави Завулон.
Всички отпиха.
— А сега, — нареди — не каза, а именно нареди Завулон, — марш в Бориспол. Лайк, бъди така добър и ми извикай снощните вещички.
Лайк проведе кратко съвещание в лимузината, по пътя за летището, тъй като мястото в купето беше достатъчно за целия екип. Ираклий, както изглеждаше, вече знаеше къде и защо отива украинският „сборен“ отбор. Ефим, поради своята младост, все още се радваше на участието във всякакви операции, както сериозни, така и несериозни. Димка Рубльов, бойният маг-върколак, както винаги остана невъзмутим. Голяма работа — още една задача! Симонов се радваше да избяга от Виница, изпод чехъла на вещицата-началничка, а Шведа и Турлянски прикриваха Лайк във всяко начинание през последните няколко години. Така че всичко бе възприето спокойно и делово. Само Арик Турлянски изказа мисълта, че за такова мероприятие не е зле да вземат и опитна вещица, на което Лайк, повдигайки вежди, отвърна: „Аз какво, да не съм откачил, че да се заемам с такава работа без вещица? Ще има вещица. Но виж, да пътувам заедно с нея — а, не, извинявайте. Лариска я изпратих отделно.“
С това никой не смяташе да спори — никой не желаеше да пътува заедно с опитна вещица. Те и младите жени през една са кучки, а пък достатъчно дълго живяла Различна… Бр-р-р-р!!!
По пътя спазваха дежурното правило: никаква излишна магия. Защо ти е магия, ако всичко си вървеше идеално и по нормалния начин. Билети винаги има, Платон Смерека ги докара до летището, всеки си носеше малко багаж: най-обемистата чанта на Шведа беше коженият калъф с лаптопа му. Шведа го носеше винаги със себе си, дори на състезания. В „Дюти фри“15 си взеха напитки — всеки според вкуса си — за да не скучаят цял час до Москва. Вестници им бяха раздадени в салона на „Боинг-737“ на „Трансаеро“. Колко ли пъти в живота на всеки патрулен имаше подобни служебни полети? Наистина, дори в съветските времена, когато шумно разпадналият се на бананови републики СНГ16 още беше единен и неделим Съюз на Съветските Социалистически Републики, се налагаше да се пътува най-вече из Украйна. В Русия, а и на други места, рядко се пътуваше. Лайк помнеше такива случаи, Ираклий също — тогава той все още работеше в Дневния Патрул. А сега… помагаше понякога. На Арик Турлянски два пъти му се беше налагало да отлита на външни мисии. Останалите не можеха да се похвалят с богат опит в други страни — особено Ефим, който не беше успял да повоюва дори в родния си Киев.