Москва ги посрещна с шум и суета. Ето, уж и Киев не беше малък град, а не можеше да се сравни с кипящата и бързаща неизвестно накъде Москва. Както беше казал някога старинният приятел на Лайк и Артур-Завулон: „Русия е велика, а Москва — още повече!“ Независимо от явната протоколна грешка, в тази фраза имаше нещо сакрално вярно.
Киевският екип беше посрещнат: пускайки в аурата си малко Тъмнина, още в залата за посрещачи към тях се приближи мрачен субект, който в сумрака приличаше на голям човекоподобен гущер.
— Добър ден, колеги! Аз съм Шагрон, Различен, Тъмен, сътрудник на Дневния Патрул на Москва. Шефът ми нареди да ви посрещна и настаня. Колите са на паркинга.
Лайк кимна благосклонно: добре, води.
На паркинга ги чакаха черно BMW и Mitsubishi в цвят кафе с мляко.
— Вие не сте ли осем? — леко се учуди Шагрон.
— Един от нас предпочете да пътува самостоятелно — светски поясни Лайк.
Изпитият в самолета вермут го беше настроил великодушно.
Посрещачът беше напълно удовлетворен от обяснението.
— Първо ще ви регистрираме — предупреди Шагрон. — Ще минем през някой хотел в центъра.
Настаниха се по колите.
Едва когато напускаха територията на „Внуково“ Лайк се обърна към седящите отзад Ираклий и Арик:
— Забелязахте ли наблюдателите? — попита той с явен интерес.
Ираклий се подсмихна в мустаците си; Арик меланхолично кимна.
— Бдят — озъби се Шагрон, въртейки небрежно волана. Управляваше много умело. — Заради тези питерски чудотворци бял ден не виждаме. Ако плюнеш, непременно ще уцелиш Светъл. Аз самият с удоволствие бих заминал за Питер, но шефът забрани всякаква самодейност…
— Нищо, — миролюбиво го увери Лайк, — ние ще се оправим. Не ни е за първи път.
— А какво прави Киев? — поинтересува се аборигена.
— Какво да прави? Стои. Пази равновесието.
— Хубав град — каза Шагрон. — Бил съм там някога. Как е шефът ви, юрка ли ви много?
— Не — без да промени изражението си, отвърна Лайк. — Шефът ни е нормален. Може да се живее!
— Това е главното — удовлетворено кимна Шагрон.
Отзад Арик тихо изсумтя и си помисли: „А пък Светлият не би пропуснал да информира, че именно той е шефът на киевския Патрул, та московчанинът да го зауважава… Със сигурност не би пропуснал!“
Говорейки си на общи теми, стигнаха центъра; улиците на вечерната Москва бяха натъпкани до краен предел: едва ли не на всяка магистрала имаше задръствания. Но Шагрон напълно автоматично разчистваше пътя, без да спира да разказва на Лайк, че в „Петият океан“ все още предлагат прекрасни морски вълци, които всъщност са обикновени варени раци, и че югославските вина в „Белград“ са чудесни както винаги. Mitsubishi-то ги следваше в килватера им като залепено.
Регистрираха се в един от големите модерни хотели, чиято фасада беше обилно украсена с реклама на какво ли не, включително и родната бира „Оболон“. Светлите се държаха коректно и напрегнато — както винаги. Като че ли Тъмните само чакат удобен момент за да им вгорчат живота. Смешно. От целия киевски отбор само Ефим не се подсмихваше скришом — той все още не познаваше добре Светлите. Но външно всички запазваха солидно спокойствие.
Лесно разчитайки остатъчните следи от позната аура, Лайк разбра: вещицата Лариса (за младоците — Лариса Наримановна) вече е успяла да пристигне и да се регистрира тук. Е, да, добрата вещица вижда няколко хода напред и е способна без усилия да определи най-вероятното място за регистрация дори когато самия Лайк все още не знаеше къде ще стане това. Впрочем, Лайк дори не се беше опитвал да определи мястото за регистрация, разчитайки изцяло на придружителите си, така че най-вероятно Лариса бе обработила Шагрон. При това толкова виртуозно, че той не е заподозрял нищо.
Процедурата беше рутинна и скучна. Да си кажеш името, целта на посещението, да поемеш в кожата си руския транзитен печат с право на безсрочно пребиваване в Санкт-Петербург, вежливо и кисело да се усмихнеш на Светлия чиновник… И с облекчение да се върнеш при автомобилите.
— Е, — след като се настани зад волана и потегли, попита Шагрон, — сега да ви откарам в някое ресторантче, а? Или веднага по леглата?
— А къде ще нощуваме? — лениво се поинтересува Лайк.
— О, в доста добро място. — Шагрон вече караше по „Мохова“. — Нов жилищен комплекс на брега на Москва-река. „Асол“ се казва. Елитен. Охрана, търговски център, поща — всичко както си трябва.