Арик Турлянски мислено се усмихна: през нощта ще им е най-нужна поща, как иначе…
Невъзмутимият Лайк все така лениво погледна любимия си джобен часовник.
— Знаеш ли какво? Остави ни явките и паролите. А ние просто ще се поразходим. Пеша.
Шагрон незабавно спря и, след като порови в жабката на колата, извади визитка:
— Най-лесно е така: ето ви мобилния ми телефон. Като решите да се връщате, обадете ми се и аз ще дойда и ще ви откарам. Става ли?
— Става.
— Руски имате ли?
— Руски какво? Паспорти ли? — не разбра Лайк.
— Рубли.
— А… Ще намерим, не се притеснявай. Благодаря ти, Тъмен. Чакай обаждането.
Шагрон само кимна. Дори не отговори с обичайното „моля“. И защо? Събеседниците му също бяха Тъмни, така че нямаше нужда от привидна вежливост.
Украинските легионери обикаляха до мръкване. Тоест, не само обикаляха безцелно: седнаха за по кафе (и нещо по-силно) в заведение, каквито в центъра на Москва имаше през две крачки; вечеряха в уютното ресторантче „Естерхази“ на „Маросейка“; навестиха познатата на Лайк вещица на Малкия Власевски; поразходиха се из развалилия се Арбат и решиха, че наистина се е развалил; послушаха пеещите и танцуващи срещу „Съюз“ латиноамериканци в пончо и сламени шапки. Латиносите пееха наистина забележително, а танците им бяха виртуозни. Лайк не се сдържа и изпя с тях „Qori pankarita“ на отличен испански, с което си заслужи аплодисментите на останалите зрители. Общо взето, до момента на пристигането на Шагрон украинците бяха в прекрасно настроение и всеки смяташе продължаването на празника в мястото за нощувка за нещо подразбиращо се.
Качиха се на същите BMW и Mitsubishi и се понесоха по нощната Москва. Задръстванията по пътищата вече се бяха разнесли, затова Шагрон караше толкова бързо, че ти секваше дъхът, а шофьорът на втората кола — Дениска — не отстъпваше по умения на Шагрон и затова не изоставаше.
— Да не би да отиваме в Строгино? — поинтересува се Лайк, когато прелетяха край Щукинската.
— Не. Преди моста е нашата „Асол“. Точно на брега.
— Нещо не си го спомням — намръщи чело Лайк. — Отляво или отдясно?
— Отдясно — отвърна Шагрон, докато завиваше.
— Там нали имаше някакви тенис-кортове…
— А сега — „Асол“. Нали ви казах, нов комплекс, скоро го вдигнаха. Дори още не са оправили всички апартаменти — някои си стоят само с бетонните стени.
— Брей! — поклати глава Лайк. — Бързо работят тук, в Москва.
— Могат, когато поискат — въздъхна Шагрон.
Оставиха колите на паркинга за гости, до изхода на подземния гараж. До него се извисяваше купола на автоматична автомивка. Преминаха по покрита с плочки пътека и стигнаха до остъклен вход, на който дежуреше охрана. Шагрон обмени няколко думи с пазача и всички безпрепятствено влязоха във фоайето. Всеки ъгъл на това фоайе беше заето от растения, имаше необятни дивани, а площадката пред асансьорите напомняше по размер на баскетболно игрище. Асансьорът също беше в тон с останалото — огледала, пластмаса, хром, климатик. Арик Турлянски си помисли, че тук по-уместно биха изглеждали млади и стройни хора в скъпи костюми и модни вратовръзки, а не шареният и доста просто облечен отбор на Лайк. Арик забеляза как предпазливо-презрителният поглед на пазача се разби в студения, аристократичен, високомерен поглед на Лайк. Пазачът мигновено усети ПОРОДАТА. Синята кръв. И моментално призна правото на гостите да се обличат така, както пожелаят.
На десетия етаж асансьорът плавно спря и услужливо отвори вратите си. Стълбищната площадка също напомняше по размер на баскетболно игрище. Шагрон незабавно се насочи към най-разкошната врата и цяла минута я отключва.
— Може би ще е по-просто през сумрака? — не се сдържа Ефим, но се натъкна на остатъчния поглед на Лайк и моментално млъкна.
— Нека Светлите влизат през сумрака — без да се обръща, каза Шагрон. — А ние сме честни Различни. Моля!
Той отвори двойните бронирани врати и изобрази жест на гостоприемен стопанин.
Апартаментът сякаш беше обзаведен от новобогаташ, имащ нелош вкус. Всичко беше скъпо, но без показна позлата. Стилно, функционално и с размах.
— Не е лошо — лениво го оцени Лайк, оглеждайки се. — Някой от вашите ли се е престарал?
— Служебна е — въздъхна Шагрон. — За вип-гости. Хора, разбира се, не Различни. Нашите обикновено ги настаняваме в офиса, но сега…
— Знам — спокойно го прекъсна Лайк. — Ще ни посети някой от Светлите.
— Точно така — облекчено потвърди Шагрон. — Шефът не е в Москва, Хесеровата банда беснее, всичко е някак неспокойно. И затова се наложи.