— Не.
— И седиш тук? Гладен и зъл, дрънкаш с нас, вместо да уловиш жертвата си и най-накрая да се наситиш поне за кратко?
Костя се навъси:
— Може и да не съм жив. Но имам душа. Вие не можете да разберете тази песен, нищо че сте Тъмни. А мен тя ме разбърква отвътре. Записах си я на плейъра — само нея, двайсет и четири пъти, повече не се побра. И не ми омръзва.
В думите му имаше толкова болка и мъка, че никой не се реши да му отговори. Едва след дълга минута Лайк се осмели да смени темата:
— Ти… избра ли си вече тяло? За днес?
— Избрах си — изсумтя вампирът, гледайки към пода вляво от него. — В Строгино се е появил един изрод. Изнасилва момичета. Дванайсет жертви за два месеца. Ще ми посивее днес, гнидата…
— Е, какво пък — въздъхна Лайк със загадъчна интонация. — Добър лов, Различен.
Константин се обърна към прозореца и коленичи на перваза. После подхвърли през рамо:
— Връщам ви поканата да вляза…
— Няма нищо — миролюбиво се отзова Лайк. — Ние ще преживеем… неочакваното ти посещение.
Секунда по-късно от прозореца излетя огромен прилеп и изчезна в нощното небе на Москва.
— М-да — философски отбеляза Шведа. — Животът е сложно нещо. Дори и когато става въпрос за неживи.
— Ние всички в определен смисъл сме неживи, приятелю. Хората не живеят толкова. А и това не е живот, питай който и да е стар Различен. С времето ще разбереш.
Лайк тръсна пепелта направо на паркета и нареди:
— Всички да си лягат.
ТРЕТА ГЛАВА
На сутринта, независимо от късното лягане и приличната доза спиртни напитки, целият екип изглеждаше удивително бодро. Дори Симонов, който обикновено обикаляше с махмурлук, докато събере смелост да „оживее“ чрез методите на Различните. Ефим доброволно пое ролята на бирен мениджър-куриер, какъвто изобщо не беше излишен при размерите на служебния апартамент. Желаещите известно време киснаха в двете циклопични вани и под двата душа. Лека закуска от снощното мезе, цигара преди обаждането до Шагрон (беше заето) и мисъл за цигара след обаждането…
После Лайк неочаквано пропадна в сумрака, при това някъде в дълбините, където дори Ираклий не можеше да го проследи. Той остана в сумрака за кратко, върна се почти веднага и каза, обръщайки се към стената:
— Ами влизайте…
В стената незабавно се отвори портал. Светъл портал. От ослепителното сияние в стаята влязоха двама — наблюдателят Алексей Солодовник и мъж на неопределена възраст, в който моментално се разпознаваше Светъл маг екстра класа.
— А — гласът на Лайк моментално стана ехиден, но не много, без да прекалява. — Пресветлият Хесер! Уелкъм, уелкъм.
— Не се гаври, Тавискарон — изръмжа този, когото нарекоха Хесер.
— Нима се гавря? — престорено се учуди Лайк. — На теб винаги ти е било приятно, когато те наричат не просто някакъв си там Хесер, а Пресветлия Хесер.
Хесер погледна мрачно към Лайк.
— Аз поне не крия името си.
— Какво е едно име — изсумтя Лайк. — Да си помисли човек, че ти е само едно. Освен това, ако не ме подвежда склерозата, местните момченца се обръщат към тебе не другояче, а с „Борис Игнатич“.
Този път Хесер просто премълча.
— Е, добре. — Лайк запали цигара и пусна към тавана няколко колелца. — На какво дължим посещението на толкова високи гости?
— Защо решихте да пътувате с влак? — неочаквано попита Хесер. — При това — с дневния?
— Хм? — Лайк наклони глава и присви очи. — Ти какво, да не идваш от Одеса? Отговаряш на въпроса с въпрос.
— Тавискарон, — търпеливо и леко снизходително каза Хесер, — не ми губи времето. А и своето също, защото сега не мързелуваш както обикновено, а изпълняваш задание под троен патронаж. Така че стига си дрънкал и ми отговори на въпроса.
— Ами прииска ми се — нагло обясни Лайк. — В самолета не можеш да лежиш.
— В дневните влакове също.
— Ние ще изберем такъв, в който може. Е, и освен това гарата е по-близо.
— Значи, не искаш да отговаряш. Какво пък… твоя си работа. Но имай предвид. Утре — още утре — ето това момче ще ми изпрати първия отчет. И ако се разбере, че мързелувате и се шляете по кръчмите както обикновено, вместо бързо да вкарате в релси вашите разпуснати изроди, с теб ще разговаря не друг, а представител на Инквизицията. А те разговарят в малко по-различен тон, ти знаеш това.
— Олеле, само не ме плаши, Пресветли Хесер — заядливо отвърна Лайк, като дребен джебчия пред дежурен полицай. — Не ти отива. А що се отнася до работата… ще се справим. Особено ако не ни разсейват високи особи с официални визити и ако под краката ни не се пречкат всякакви сополанковци.