— А как беше формулирано? — напрегна се Лайк.
— Нещо от рода на „имащи засега неизучена информационно-енергетична структура, внасяща значителни смущения в практическата манипулация на магическата енергия“. Като един от класификационните признаци са посочено именно измененията в аурата. А и паралелът между хората-Различни и градовете-Различни също не беше споменат. Още тогава си помислих — скоро и Москва ще е в този списък.
— Искаш да кажеш — усъмни се Юрий, — че Питер ни е изпреварил?
— Не нас, а Москва. А също и останалите градове. И не ни е изпреварил, а се е оказал по-гнусен. Споменатата четворка, макар че е „събудена“, още не е инициирана в пълния си смисъл. С други думи, няма склонност към Тъмнината или Светлината. А Питер… сами знаете накъде е тръгнал.
— Искаш да кажеш, че Тамара всъщност не инициира градовете? Че те си остават неутрални като диви Различни? — опита се да подреди казаното Лайк.
— Да.
— И че градовете-Различни трябва и да се реморализират?
— Нещо такова. Мисля, че с майката на Тамара се е позабавлявал някой силен Различен, при това — самотен и психар, като Фафнир или Брауншвайгския удушвач. Може би сектант. А Питер е твърде благодатна почва за всякакви гнусотии. И като резултат след трийсет години имаме банда Черни и техните весели сборища. И още: очевидно градът е реагирал бурно и охотно на емоциите на насилника и жертвата. Тамара е негова дъщеря, така че бащиното свойство би могло да се предаде и на нея. Оттам и способностите на „будилник“. Но извън Питер тя всъщност е невинно дете, затова и Южната Палмира още не е повторила съдбата на Северната, Черната. И Киев, предполагам, още известно време нищо не го заплашва.
— До момента, в който го инициират наистина? Към Тъмнината, или към, пу-пу, Светлината?
— Напълно вярно.
— Догадки, догадки — измърмори Лайк. — Само догадки, достоверна информация — нула.
— По тази тема достоверна информация може да се намери само в Инквизицията — изобщо не се смути Завулон.
Юрий замислено побарабани с пръсти по масата.
— А Тамара, приятели, ще трябва да я наглеждаме и пазим — каза той и въздъхна. — Тя става твърде ценен обект за изучаване. Ако Инквизицията стигне до аналогични изводи, ще ни я вземат. А Инквизицията ще дойде — ако изводите ни имат поне малка връзка с действителността.
Лайк погледна колегите си и предположи:
— Безсмислено е да я пазим от Инквизицията. Така или иначе ще я вземат, ако в Прага решат така. А що се отнася до Светлите… Инквизицията и от тях ще я вземе. Не мисля, че Светлите ще успеят да направят нещо фатално с нейна помощ.
— Не, защо — възрази Завулон. — Разходи Тамара по Червения площад до Лобното място, а после инициирай Москва към Светлината. Напълно подходяща цел за Хесер и неговата кохорта пишман-експериментатори.
— Това ще отнеме години, Артур — не се предаваше Лайк. — Поне двайсет-трийсет години, ако съдим по Питер.
— И какво от това? Мислиш ли, че през това време Хесер ще остарее и ще умре?
Юрий сдържано изхъмка и потупа Лайк по рамото:
— Би било добре, нали?
— Добре, какво ще правим тогава?
— Ами нищо — неочаквано безгрижно заяви Завулон. — Е, ще се наложи да взема Тамара в Москва. Под моето крило.
Завулон се обърна към Озхар и внимателно се вгледа в него.
— Харесва ли ти Москва, кадет?
Озхар неопределено вдигна рамене.
— Като че ли това има значение…
— Правилно, никакво значение няма. Умен кадет! Едновременно с това и теб ще обучим на едно-друго… Имаш перспективи, при това добри. Само че не започвай веднага да се възгордяваш, това е погубило много достойни магове.
— Няма да се възгордявам — обеща Озхар. — Повече се безпокоя за Тамара.
— Правилно — отново го похвали Завулон. — Безпокойството изостря вниманието. А то ще ни е много нужно в близко време. Между другото, — неочаквано промени темата на разговора Завулон, — на това корито има ли въдици?
— Въдици ли? — леко се стъписа Озхар. — Сигурно има. Защо?
— Дали да не прескочим до Кинбурн, на риболов? Просто така, профилактично… Тъкмо ще махнем Тамара от Одеса — нека Хесеровите емисари си поблъскат главите защо сме направили това. За около три дена.
— Аз няма да дойда — предупреди Юрий. — Имам билет за сутрешния рейс.
— Както искаш…
— Е, да изненадаме ли капитана? — попита Озхар, канейки се да става.
Лайк предложи:
— Нека тръгнем сутринта. Наредих на Ефим да дойде тук утре сутрин. Даже телефон нямам.