Стюардът набързо приготви салати и мезе за бирата, затова не забелязаха как оставиха зад себе си Южния, после Коблево, после Морското, после Рибаковка, мерна се и краят на пясъчната коса. Хидрофойлът забележимо се отклони на юг и известно време се движеше покрай Кинбурн. На плоския бряг се виждаха някакви непонятни съоръжения и остатъци от пристан.
— Римби32! — съобщи Шведа, сочейки неопределено към брега.
Скоро подминаха два острова — Кръглия и Дългия. Южната част на Дългия я заобиколиха отдалеч — тук всичко беше плитко, по-малко от метър.
Все пак хидрофойлът се оказа учудващо бърз кораб. Още не бяха си изпили бирата, а вече рулираха към високия бетонен пристан, който имаше доста занемарен вид. Над него се издигаше ръждясала наблюдателна вишка. На пустинния бряг имаше смачкани остатъци от водно колело, полузарити в пясъка, и изсъхнали водорасли.
„Все пак трябва да събудя Тамара — реши Озхар. — Че така ще проспи всичко.“
Той спокойно слезе в каютата, където беше провел остатъка от нощта на горната, приличаща на хамак, окачена койка. Плоскостта под хамака, изпълняваща ролята на долна койка, беше празна.
„Аха — разбра Озхар. — Вече е станала.“
Той се върна на палубата; Завулон и капитанът на хидрофойла се ровеха в купчина въдици и разпалено обсъждаха нещо рибарско. Озхар никога не се беше интересувал от риболов, затова изобщо не разбираше използваните термини. Когато возеха някое началство на хидрофойла, винаги беше спокоен за резултата от риболова: наличието на Гена-делфина гарантираше успеха на двеста процента.
Тамара я нямаше на палубата.
Озхар отпи от бирата си и изчака още десет минути. Тамара не се появяваше.
„Какво става? Да не би да е отишла до тоалетната, а после пак да е легнала?“
Той пак надникна в каютата — нямаше никой. Отиде до тоалетната — вратата беше заключена.
„Аха“ — помисли си Озхар, но в този момент вратата изтрака, отвори се, и отвътре излезе един от моряците.
— Свободно е! — весело се озъби той.
Озхар искаше да го попита дали е срещал момичето, но му беше неудобно да задава такъв въпрос пред вратата на тоалетната.
Той провери всички помещения на хидрофойла, обхождайки ги подред. Надникна даже в машинното отделение и капитанската кабина.
Тамара я нямаше никъде.
Озхар се върна при другите, вече не скривайки тревогата си.
— Някой да е виждал Тамара? — на висок глас попита той.
Рибарската глъчка затихна от раз.
— Нима не е в каютата? — попита някой.
— В каютата няма никой. Всички каюти са празни, само Лайк спи в една от тях.
Озхар почувства, че Завулон прави нещо в сумрака — неуловимо бързо, така, че нищо не можеше да разбере.
— Че къде ще се дене? — недоумяващо попита Шведа. — Не е паднала зад борда, я!
— Не е паднала — сухо и уверено каза Завулон. — Я да идем до каютата…
В малкото коридорче моментално стана тясно. Всички тръгнаха след Озхар и Завулон, дори стюардът, да не говорим за капитана, когото загубата на пътник го вълнуваше повече от другите.
— Тук ли? — мрачно попита Завулон.
Вместо отговор Озхар отвори вратата.
Завулон постоя мълчаливо в каютата около минута, спирайки с жест опитите на Озхар и капитана да влязат след него. После през тълпата се промуши съненият и рошав Лайк, само по бански и босоног.
— Какво става? — попита недоволно той.
— Тамара изчезна — тихо каза Озхар. — Сутринта не я събудих, оставих я да поспи. После надникнах, а нея я нямаше.
— Тук са отваряли динамичен портал. Преди около час — сухо съобщи Завулон. — При това — светъл портал.
Лайк с едно движение отпрати екипажа на хидрофойла, дори капитана, който беше слаб Различен.
— И какво означава това? — мрачно се поинтересува Озхар, когато страничните наблюдатели изчезнаха.
Завулон сви рамене:
— Изглежда, емисарите на Хесер са пристъпили към активни действия…
Прекъсна го звънът на резервния, аналогов телефон на Ефим.
— Ало… Какво?!
Ефим слуша около секунда, след което помрачня. Той не повтори на глас съобщението, а почти незабавно приложи просто заклинание за транслация и всички присъстващи чуха паникьосания глас на киевчанина Сайринк:
— Ефим! Спешно намери шефа! Тук е истинска война! Светлите нападнаха учебния център на „Сагайдачна“! Плакун май е убит! Питерските момичета са отвлечени! Рубльов, Палатников и Лариса Наримановна са в офиса и не могат да излязат! „Виктория“ е отцепена! Не знам…
32