Скоро се появи Ираклий. Мустаците му стърчаха войнствено, а очилата му постоянно се смъкваха по потния му нос.
— Как е? — попита го сурово Лайк.
— В офиса няма загуби — докладва той. — Не ги пуснахме след гостната.
— Кой? — Днес Лайк беше особено кратък.
— Светли. Не са киевчаните, не ги познавам, Лара и Димка също.
— Защо?
— Виж, това не мога да разбера. И още нещо… Докато идвах, срещнах фон Киссел. Закле ми се, че не знае нищо — кой ни е нападнал и с каква цел. Призова за свидетел изначалната Светлина…
Лайк се втренчи в Ираклий — леко примижал, без да крие неподправения си интерес.
— Ако фон Киссел е лъгал, Лъки, — мрачно завърши Ираклий, — то аз не го разпознах. Но според мен не можеш много да фантазираш пред лицето на изначалната сила, особено ако в крайна сметка става дума за трупове.
Няколко секунди Лайк размишляваше, след което се обърна към Ефим. Той стоеше отстрани с два мобилни телефона в режим на изчакване — по един във всяка ръка. Ефим благоразумно беше изключил звуковите сигнали, защото в момента действаше като жив комутатор и информационен център едновременно и изобщо не искаше да отвлича или дразни шефа със странични звуци.
— Как е във „Виктория“?
— Вече е спокойно. Няма жертви, всички са живи, макар и изплашени. Нападателите са надникнали в салона, ресторанта, кухнята и в двата апартамента горе. Горе нямало никого, долу не са пипнали никого. Повъртели се и влезли в сумрака.
— Накратко, закъсняхме — обобщи Лайк. — Какво става в другите градове?
— Почти същото, шефе. Мълниеносни атаки, вземане на пленници и също толкова мълниеносно оттегляне. Навсякъде пленници са питерските момичета от бившите Черни. Харков, Виница и Лвов вече докладваха. Предполагам, че всеки момент ще се обадят от Донецк, линиите бяха заети.
— А в другите градове имало ли е атаки? Където няма питерки?
— Не, шефе. Нито един сигнал.
— Я ми дай сводка за Русия. В Москва, доколкото разбирам, също става нещо. Най-напред провери градовете, в които са разпределени питерките.
Ефим се хвърли към сейфа и извади първият попаднал му лаптоп. Да го включи в мрежата беше работа за половин минута. Да провери новините — още половин минута.
— Точно така е, шефе! Атаки на Светлите са регистрирани само в градовете, където са разпределени питерките: Москва, Твер, Е-бург, Ростов, Новосиб, Перм, Самара33… Току-що се отчете и Казан. Всичко съвпада.
— През последните дни някой от водещите европейски магове да е посещавал Москва? От Светлите?
— Няма данни — почти мигновено се отзова Ефим. — Имам предвид — официални данни.
— А Питер? — попита неочаквано Лайк.
— Питер ли? — учуди се Ефим. — Момент… Хм… Данните за Питер са недостъпни… Да не им е блокирал сървърът?
И в този момент Озхар сякаш го прониза нещо. Озарението — или предчувствието? — се стовари върху него като снежна пряспа от покрива върху случаен минувач. Той и преди беше имал прозрения, винаги — в период на остри емоционални преживявания. И винаги бяха стопроцентово верни.
— Лайк — хрипливо каза Озхар. — Тя е в Питер. Чувствам го.
— Коя тя? — не го разбра Лайк.
— Тамара. И момичетата й, според мен, също са там.
Сега Лайк го погледна — внимателно и продължително, както преди малко гледаше Ираклий:
— Сигурен ли си?
— Да.
— Е, какво пък… Понякога сърцето е по-надеждно от телефоните и компютърните мрежи. Ефим! Свържи ме с дежурната линия на Инквизицията…
Ефим подаде телефона на шефа си след няколко секунди.
Лайк не каза нищо, само слушаше. А след като затвори, нареди:
— Ефим! Колата. Ираклий, Озхар и Шведа — с мен.
И тръгнаха навън.
На улицата почти не им се наложи да чакат: пред тях спря бял „нисан“ с едва забележима вдлъбнатина на предната дясна врата. Очите на шофьора бяха леко изцъклени, а на устните му играеше глуповата усмивка. Ефим може и да беше слаб маг, но с шофьорите се справяше много ловко и от завидно разстояние.
Пътуването беше кратко — до халите по „Сагайдачна“, после нагоре по Андреевското, към бившето комсомолско здание с колоните, огънало се като гигантска подкова.
Шофьорът на нисана беше освободен; всички се качиха с асансьора на последния, сумрачен етаж, с каквито изобилстваха сградите в сталински стил във всички големи градове на бившия СССР.