Чакаха ги. Инквизитори. Трима.
Едгар, Максим и Хена. Нито един от тримата не беше благоволил да облече ритуалното сиво инквизиторско наметало — естонецът, независимо от жегата, беше опакован в безукорна „тройка“; бившият Дивак се беше ограничил с леки платнени панталони и цветна риза; Хена — с дънки и светла тениска с надпис „Галичина“. Стелещата се по пода мъгла скриваше обувките им, но едва ли инквизиторите носеха нещо необичайно. Едгар, без съмнение, лачени обувки; Дивака, най-вероятно, някакви летни мокасини, а Хена спокойно можеше да нахлузи евтини китайски кецове.
— Пропусни обвиненията, Тавискарон! — изпревари го Максим.
— Първо бих искал да знам какво става — процеди Лайк през зъби, накланяйки глава. — Ако това е война — то по какъв повод и с чие мълчаливо позволение?
— Това не е война.
— А какво е тогава? Кой е атакувал хората ми? Кой е убил минимум двама от тях?
— Ти по-добре от другите знаеш, — невъзмутимо отвърна Максим, — че не е толкова лесно да убиеш Различен. Предварително предупреждавам, че въпросът за връщането на мага Плакун и вещера Мойсеенко от сумрака може да бъде повдигнат по установения ред. Ако позволи извънредната колегия на Инквизицията. А ние имаме всички основания да позволим това.
— Тоест? — Лайк реши, че няма време да се учудва. — Вината на нападателите-Светли вече е доказана и призната?
— Не Светлите ви атакуваха, Тавискарон — безстрастно съобщи Максим.
— А кой? Сектанти?
— Атакували са ви инквизитори.
Такова нещо не очакваше дори премъдрия Шереметиев.
— К-к… Какво?
— Инквизитори — повтори Максим. — Това е официално заявление. Миналата нощ голяма група инквизитори от изследователските групи, разквартирувани в Санкт-Петербург, без обяснения и видими причини напуснала града. Те се разделили на четворки и се насочили към големите градове на Русия и Украйна — само онези, в които са били разпределени неотдавна оправданите питерски сектантки-Черни. Нападенията върху Дневните Патрули са тяхно дело. Мотивите им засега са неустановени, но съм упълномощен да заявя, че това е вътрешен проблем на Инквизицията и сътрудници на Дневния и Нощния Патрул от споменатите или други градове, а така също свободни Различни, няма да бъдат допуснати до разследването.
Лайк се озърна към колегите си — не че беше объркан, а очевидно с цел да спечели малко време. В отговор на немия му въпрос Ираклий само едва забележимо сви рамене.
— И… какво да правим сега? — обърна се Шереметиев към инквизиторите след кратка пауза.
— Да чакате — нареди Максим. — Просто да чакате. Загубите ще бъдат овъзмездени. Виновните ще бъдат наказани. Низвергнатите в сумрака — върнати, ако това е възможно. А сега… моля да си вървите и да не предприемате в близко време нищо… прибързано. Когато дойде времето, ще ви намерят.
— Имам въпрос — храбро се намеси Озхар. — Къде са сега пленените момичета? И какво е станало с тях?
— Всички, включително Тамара, потенциалната Велика Чародейка, в момента се намират в Санкт-Петербург. Доколкото ми е известно, с тях не се е случило нищо фатално. Подробностите се установяват. Край, нито дума повече!
С повелителен жест инквизиторът отпрати Лайк и спътниците му. Едгар и Хена дори не трепнаха по време на разговора — извисяваха се като някакви зловещи истукани от двете страни на Максим. За солидарност, или какво?
В асансьора и по пътя към изхода никой не пророни нито дума. Пред входа вече ги чакаше лимузината — разбира се, с Платон Смерека зад волана. В купето бяха Ефим и един от патрулните-компютърджии, разтворил включения към мрежата чрез GPRS лаптоп. Лайк възприе това като нещо подразбиращо се.
— Шефе! — съобщи Ефим в скоропоговорка. — Първо, появи се Симонов. Той е в офиса и е в паника. Второ, изрових един любопитен факт, може би ще ти се стори интересен.
— Казвай — процеди Лайк, отваряйки барчето.
— Вчера в Питер е пристигнал един от най-силните магьосници на Ямайка. Естествено, Различен. Не сътрудничи с Патрулите и никога не е сътрудничил.
Не можеше да се разбере дали това е направило впечатление на Лайк, или не. Наливайки си коняк почти до ръба на чашата, той я изпи до капка. А после нареди на Смерека:
— Към Бориспол.
— Накъде ще летим? — моментално попита Ефим.
— Ти — за никъде. Поръчай четири за Москва. И ако в близките два часа няма полет — организирай го. Симонов да стои в офиса и да се стегне.
След като каза това, Лайк се облегна в луксозната седалка и затвори очи. През целия път до той седеше мълчаливо, без да мърда и без да отваря очи.