— М-да — потвърди Лайк.
— И кой още?
— Аз, ти, Симонов, Шведа, Ефим, Рубльов… Може да навием и Ираклий.
— Какво, нима е толкова сериозно? — уточни Арик.
Работата беше там, че Лайк изброи имената на практически всички най-силни Тъмни в Украйна. От онези, които служеха в Патрулите.
— Ще видим. Може и да не е. Но ще се наложи да идем.
— Обади ли се вече на Симонов и Шведа?
— Още не. Кога? Нали виждаш, гуляхме…
— А Завулон къде е?
— В „Премиер Палас“. Отспива си.
Аристарх Турлянски, главата на черноморския Дневен Патрул, се замисли. През това време Лайк допуши цигарата и допи кафето си, след което почти оживя.
— Обади се на Симонов и Шведа, а? — помоли Лайк. — А аз ще ида да се измия.
— Ще се обадя — кимна Арик и извади телефона си.
Когато Лайк се върна (наистина възвърнат към живот), Турлянски с отсъстващ вид гледаше прашното огледало.
— Свърза ли се? — с учудващо бодър глас се поинтересува Лайк. Изглежда не само се беше измил и обръснал, но и се беше привел във физиологичен ред посредством проста, но хитра магия.
— Симонов потегля. А Шведа сега е между Очаков и Кинбурн. На състезание.
— О… — Лайк хвърли халата и започна да се облича. Той явно възнамеряваше да отиде във „Виктория“ — истинското кафе все пак бе по-вкусно от сътвореното с магия. А и можеше да изпие една бира: Различните смятаха за лош вкус да си правиш алкохол. — Ще се наложи да сваляме Шведа направо от яхтата.
— Толкова ли е спешно?
— Ако зависи от мен, — честно призна Лайк, — не е спешно. Но Завулон не обича протакането. А да дразниш Завулон… сам знаеш какво става.
— По-добре да не дразним Завулон — дълбокомислено се съгласи Арик. — Той какво, да не би да го наричат Артур?
— Понякога. Да тръгваме за „Виктория“.
Турлянски се надигна мълчаливо.
По пътя Лайк си купи цигари и новия брой на „Футбол“, в който моментално се зачете. Турлянски, който беше прегледал този брой още сутринта, преди излизането му в продажба, го поглеждаше иронично. Дори в навалицата в подлеза никой не буташе Лайк или Арик с рамо или да се опита да ги избута от пътя си — напротив, всички инстинктивно се отдръпваха. Хората не можеха да стоят на пътя на Различните.
Във „Виктория“ Лайк поговори с бармана Серьожа и рухна на обичайното си място. Дори не целуна момичетата. Серьожа меланхолично се зае да вари кафе.
— Добър ден — с достойнство каза Арик и също седна. Срещу Лайк.
Известно време мълча. После отбеляза:
— Хубаво е тук.
Разбира се, Турлянски не посещаваше за първи път това заведение. И, разбира се, вече беше виждал и розовите стени, и колоните, и фризовете, и фестоните10 и корнизите. Но „Виктория“ предразполагаше към съзерцание, а Арик беше съзерцателна натура.
Докато Лайк четеше списанието и пиеше кафе, се появи разрошеният Ефим, придружен от двама върколаци. Още на улицата се виждаше как той разгорещено им обяснява нещо, жестикулирайки бурно. Влизайки в кафенето той млъкна, погледна към началническата маса и кимна свойски на Арик.
— Ефим! — без да се откъсва от списанието, извика Лайк.
— Да, шефе! — мигновено отвърна Ефим.
— Намери Ираклий. Да идва веднага, дори и да е зает. Можеш да вземеш моята кола.
— Разбрах, шефе. А ако не дойде?
— Ще разпилея на прах — теб!
— Разбрах, шефе.
Ефим се обърна към върколаците и виновно разпери ръце: извинявайте, работа. Изглежда, че върколаците не бяха местни. Арик влезе за малко в сумрака и прочете регистрационните им печати: точно така, не са местни. От Полтава. Неизвестно защо, Ефим често общуваше с външните Различни. Вече решавайки да се върне от сумрака в обикновения свят, Арик изведнъж почувства нечие присъствие и улови цяло ветрило вероятностни нишки — като всеки маг, той предвиждаше и можеше доста уверено да прогнозира бъдещето. Например сега Арик ясно усещаше предстоящата среща с някой могъщ, но не враждебен, и разговор, който щеше да има съдбовно големи последици.
Пристигащият беше по-силен от Арик.
„Завулон — помисли си одесчанинът. — Няма кой друг да е.“
Бяха се срещали само веднъж, коренният жител на Одеса Турлянски и сегашният московчанин Завулон. Разбира се, онзи, който носи такова име, е много по-възрастен от Арик. За възрастта на шефа на Дневния Патрул на Москва можеше само да се гадае. А и за възрастта на Лайк също — Арик, например, не знаеше на колко години е той, макар да беше в много близки отношения с шефа на киевските Тъмни. Арик и Лайк се бяха запознали преди осемдесет години, точно когато Арик развиваше силите си след инициацията и обучението. Арик беше открит и иницииран от бял офицер, довян в революционната Одеса от бурните ветрове на класовата борба, чието име остана неизвестно. Офицерът изчезна без следа — или бе напуснал Одеса с последния емигрантски кораб, или беше нелепо загинал в бой с незнаещите пощада котовци. В онези времена дори Различните понякога загиваха нелепо, застреляни в гръб или заклани насън. Дори свръхестествените от гледна точка на обикновените хора способности не даваха стопроцентова защита.