Шведа подозираше, че именно липсата на жизнен опит не позволява на младите Различни да се издигнат високо по стълбицата на Силата. Вродените способности — да, това е важно, разбира се. Но паметта за изживените години е още по-важна. Ето, например, сегашната ситуация: цял град се е събудил от вековен сън и сякаш се е побъркал. Ту докарва местните младежи до пълно озверяване и човешки жертвоприношения, ту обърква главите на Тъмните от екипа на Лайк, принуждавайки ги да влизат в сбиване — безсмислено и глупаво. А сега се е заловил с инквизиторите… А нали там хората са обучени и опитни, не са по силите на питерските хлапаци. Шведа никога досега не се беше сблъсквал с такова нещо. А старите магове — Завулон, Лайк, Хена и Совината Глава — явно имат някаква представа по този въпрос. Оказва се, че Лайк някога се е занимавал с проблема за пробуждане на градовете, даже е написал някаква книга. Ето ти го преимуществото на дългия живот, преимуществото на натрупания опит. В главата на младия (по магическите мерки) Швед цареше пълен вакуум: той дори не можеше да си представи откъде да започне.
Озхар беше почти пет пъти по-възрастен, но на него опитът само му пречеше. Защото одесчанинът се намираше в онова странно изменение в състоянието на психиката, което се получава при мъжете, увлечени от особи от противоположния пол. Да, и Различният можеше да се влюби до уши и да оплете конците като обикновен човек, независимо от опита си. Макар че, от друга страна, Шведа изобщо не можеше да си представи влюбен и вършещ глупости Лайк. Но Озхар не е Лайк; Озхар е по-млад и още не е достигнал онази рядка сплав от мъдрост и цинизъм, която не ти позволява да се влюбиш безумно. С времето душата загнива, и колкото е по-дълго, толкова е по-силно. Старите магове са самотници, няма нито едно изключение. Те могат да започнат мимолетна връзка, дори с хора, и да сключат продължителни съюзи, като Хесер и Олга, например. Но това не е семейство и не е любов. Това е само приглушена мъка по собствената младост и неопитност.
Или знания, или способността да се влюбваш. Невъзможно е да съединиш в себе си тези две неща, каквото и да приказват идеалистите Светли.
Шведа се опита да изложи размислите си пред Озхар, но се получи толкова неубедително и непохватно, че след малко Шведа се отказа. Озхар мълчеше.
Одесчанинът, който не успя да стане киевчанин, се измъчваше от друго. Неговата приятелка — Тамара, — която му се довери и която като че ли откликваше с взаимност на нещото, зараждащо се в душата му, просто я отвлякоха. Какво трябва да направи един мъж в такъв случай? Ами да прерови земята, да обърне планините, но да намери похитителите и да изтръгне от лапите им своята избраница. А какво стана всъщност? Няколко неохотно процедени фрази от Лайк, спешно придвижване до Москва и умопомрачително чакане. Озхар с радост би зарязал всичко, би изхабил два резервни артефакта за портал до Питер и би се втурнал да търси Тамара. Но…
Именно — но. Портал до Питер — това е огромна енергия. Това е въздействие от второ ниво. Естествено, неразрешено. Значи — претенции от страна на Светлите. Значи — гневът на Лайк, че и на Завулон, на чиято територия ще се случи това. И ето — влюбеният Озхар си седи на задника и не смее да мръдне без разрешението на началниците… Тогава може ли да нарича това чувство любов? Има ли право да се смята за мъж, а не за страхливец?
Искаше му се да вие и да удря стената с юмруци, до кръв, та болката да измести отчаянието му. И да се надява, че в сложните планове на Лайк и другите супери влиза търсенето и освобождаването на Тамара. Но опитът, който у Озхар беше пет пъти по-голям от този на простодушния Швед, му подсказваше обратното. Безсмислено е да разчиташ на старите магове. Техните цели са неочевидни, средствата за постигането им понякога са жестоки. Но в повече случаи събитията в живота се развиваха именно по техните сценарии, защото сценариите ги пишат те, апологетите на интелекта, кастрирани от чувства. Които след стотици години са се отучили да обичат.
Нима реалността е толкова жестока?
Озхар не можа да реши — вратата рязко се отвори и влезе Лайк. Видът му беше делови и целеустремен.
Озхар моментално скочи.
— Лайк! Позволи ми да отлетя до Питер! — помоли той.
— Ще идеш — измърмори Лайк.
След него в стаята влезе Завулон — както обикновено, с цели обувки, тъмен костюм и сива риза под сакото. Беше пъхнал ръце в джобовете на панталона си и много приличаше на разхождащо се по булеварда денди; липсваше му само хризантема на ревера.
— Лайк, трябва да намеря Тамара! Разбери най-накрая!