— Ще я намериш — отряза го Лайк и застина насред стаята, сякаш се вслушваше в нещо.
— Слабо — каза изведнъж Завулон. — С такава защита няма и пет минути да издържат срещу Ямаеца…
— Ъхъ. — Лайк зарови в джоба на жилетката си. — Ей-сега ще им спретнем нещо… вуду-непроницаемо…
Десетина минути той се труди над магическите щитове на Озхар и Шведа, вплитайки там непознати заклинания, свързвайки ги с два странни амулета, които Озхар и Шведа трябваше да прикрепят под дрехите си. Завулон наблюдаваше критично, но мълчеше и не се намесваше.
— Е, как е? — попита най-накрая Лайк и се обърна.
Шефът на московчаните бързо сканира двамата южняци, при това така, че не почувстваха нищо.
— Според мен, ще свърши работа — обобщи той. — В края на краищата, няма да удържат обсада, я! Ако не се справят бързо, ако щеш и десет защити им поставяй — пак ще е безсмислено.
От думите на Завулон следваше, че в Питер пак командва украинския десант, но този път — в намален състав. Освен присъстващите, в Москва беше и Ираклий — Лайк спомена, че възнамерява да го вземе в екипа.
— Значи, слушайте, соколи мои — благоволи да обясни нещо Шереметиев. — Сега заминавате — каква изненада! — за Питер. Мисията ви е проста и извънредно героична. Заминавате двамата. По-точно — тримата, Шагрон ще ви откара, но ще ви остави някъде в покрайнините и ще се върне в Москва. Натам продължавате сами. Задачата ви ще бъде… ще бъде… — Лайк се поколеба; очевидно импровизираше. — Добре де, да намерите Тамара!
— Отдавна трябваше! — скочи Озхар.
— Сядай, още не съм свършил — скастри го Лайк и одесчанинът припряно приседна на края на стола. — Проверете онази сграда на „Фонтанка“. Мисля, че няма да навреди.
— А като я намерим, какво? Да се изпаряваме бързо или… — нетърпеливо уточни Озхар.
— Не бързай, нетърпеливко — изсумтя Лайк. — За намиране — най-вероятно ще я намерите. Само че едва ли ще ви позволят да се изпарите. Нашият Ямаец — между другото, татенцето на твоята Тамара — няма толкова лесно да пусне дъщеря си. А и тя самата няма да поиска, защото Питер вече се е впил в душата й. Така че, момчета, ще ви атакуват много здраво. Бъдете готови. А в нужния момент ще се включи и тежката артилерия. Ще разберете.
Лайк въздъхна дълбоко и изгледа един по един подчинените си:
— Разбрахте ли?
— Не — честно призна Шведа. — Но затова пък е просто. Надявам се, че няма да успеят да ни развъплътят?
— Няма да успеят. Тепърва ще ми трябвате.
— Да тръгваме, Швед. — Озхар отново стана. — Къде е Шагрон? Долу ли?
— Долу. — Лайк неочаквано стана апатичен и по старчески се прегърби, сякаш на раменете му легна непосилната тежест на изживените векове.
Озхар вече се отправяше към вратата, когато Лайк го повика:
— Почакай…
Приближи се и се вгледа в очите му:
— Задачата е опасна, Озхар. Но ще се справите, вярвам в това. Никога не бих ви изпратил на смърт.
Одесчанинът само кимна. Шведа измърмори нещо под носа си — доста недоволно, но не толкова, че да изглежда като нарушение на дисциплината или субординацията.
— Късмет.
Озхар кимна отново.
— Е… тръгвайте.
Завулон не сметна за нужно да добави нещо.
В асансьора Озхар гледаше втренчено в огледалото — в собствените си очи. Шведа нервно барабанеше по стената с прорасналите си нокти. На входа вещицата с тъжния наклон на очите и младият вампир ги изпратиха с възхитени погледи — очевидно местният персонал знаеше за операцията повече, отколкото благоволиха да съобщят на украинските легионери.
На улицата Озхар спря и започна да се озърта, търсейки с поглед познатото черно BMW, но Шагрон им помаха с ръка от прозореца на двуцветно „Бугати“ модел 112, сплескано и обтекаемо. Автомобилът беше толкова нисък, че в него сякаш можеше само да се лежи.
— Да тръгваме… пушечно месо — каза Шведа, побутвайки партньора си.
В колата те наистина почти легнаха. А секунда след това Шагрон стартира.
Сигурно в предишния си живот Шагрон е бил космонавт.
Отгоре, от предпоследния сумрачен етаж, двама магове извън категориите изпратиха с поглед черно-червената мълния.
— И в този миг влюбеното създание, включвайки форсажа, отпраши на задание35 — жлъчно изкоментира Завулон. — М-да.
— Нищо, ще се срещнат — отвърна Лайк. — Освен това той наистина обича това момиче, макар че се страхува да признае това дори пред себе си.
— Защо да се страхува? — не се съгласи Завулон. — Според мен той не крие това.
— За себе си още не е решил. Аз ли не го знам?
— Винаги си бил говедо, Лайк — спокойно каза Завулон. — Особено по въпросите за верността. Но имаш едно неоценимо качество.
35
Перифраза на култова реплика от руския военен филм „На бой отиват само старците“; в оригинала вместо „задание“ е „среща“. Бел.прев.