— Не, покрай твоите момци… ха-ха-ха! Някой път… някой път направо ще умра! — Завулон прекъсваше думите си с изблици на смях. — Можеш ли да си представиш подобно нещо? Със свещник! По чутурата! Без никаква магия!!! Ахх-ха-ха-ха!
Лайк се превиваше и тресеше рокерските си къдрици. Не можеше да произнесе и дума.
Шведа се надигна на лакът. Миришеше на нещо противно, като карбид. Той си спомни, че е съвсем гол и се опита на направи някаква илюзия, но достъпът до магията беше надеждно закрит. Без съмнение, инквизиторите се бяха постарали.
Подпирайки се на стената, Шведа се надигна и болезнено срита злополучния свещник.
— Ай! — извика той и заподскача на един крак. — Мамка му! Слушайте, някой да има панталони, а? Никой ли няма?
Завулон и Лайк се разцвилиха с нова сила. А останалите просто не обърнаха внимание на Шведа.
„Винаги е така — помисли си печално Шведа. — Великите нямат време за банални панталони. Всъщност Великите нямат време за нищо, освен за загадъчните си велики дела.“
Шведа по принцип разбираше какво правят инквизиторите и патрулните на Марсово поле. Развъплъщават оживялата чрез старанията на Ямаеца градска същност. Но изобщо не схващаше смисъла в отделните действия на участниците в това тайнство.
Шведа не отиде с останалите при Вечния огън — остана в колата.
Пристигнаха около десетина инквизитора, включително Кармадон — Совината Глава, Хена, Витезслав и Максим. От Тъмните патрулни присъстваха, колкото и да беше странно, най-вече киевчани — Шведа изобщо не се учуди на присъствието на Ираклий, но изобщо не очакваше да види Лариса Наримановна в Питер. Е, а без Лайк и Завулон такова мероприятие беше просто немислимо. Озхар и Тамара, разбира се, също бяха привлечени. Шведа седеше в колата до отворената врата и мрачно опустошаваше плоска половинлитрова бутилка „Джак Даниълс“. За неговото състояние водката щеше да е по-подходяща, но да пиеш водка сам беше някак не по руски. Водката трябва да се пие от чаши, — независимо дали с наздравици или не, — но в компания. А виж, задокеанската ръжена пърцуца може да я пиеш от бутилка и сам. Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти.
На душата му беше гадно. По много причина. Само преди седмица Шведа, заминавайки оттук, не се съмняваше в удържаната победа, в постигнатите успехи. Добре проведоха операцията — защо да не се радват? Наистина, притесняваше го не особено желаното повишение, но пък го зовяха родният юг, Николаев, Одеса, Кинбурн, морето.
Всичко беше пределно ясно и пределно просто. Сблъскаха се с Черните и в крайна сметка победиха. Нищо не предвещаваше толкова скорошно завръщане в Питер и при такива нетривиални обстоятелства. И дори нелепият удар със свещника, който сега изглеждаше невероятен дори на самия Швед, изобщо не го топлеше. Да извадиш от строя силен маг с немагически метод? Нищо, че вниманието му е отвлечено от цели шест супера… Не, това са приказки за новоинициирани Различни.
Общо взето, произшествието приличаше на фарс или лош сън.
„В този проклет град и битките не са битки, и магията е някак странна… — сърдито си помисли Шведа, надигайки за пореден път бутилката. — Мамка му! Ами сега Арик — Озхар, тоест, — ще го изгонят от Патрула. Като нищо ще го изгонят…“
На практика неговият по-възрастен приятел демонстрира пряко неподчинение на началството. Премина на страната на противника. И никой не се интересуваше защо е постъпил така. Личен интерес, чувства, някакви висши съображения… Сменил е страната и точка.
Такова нещо не прощават. Още повече — магове от нивото на Завулон и Лайк.
А отношенията между Шведа и одесчанина бяха отдавнашни и много близки. Малко хора можеха да позвънят на Шведа посред нощ и, без нищо да обясняват, да кажат: идвай! И Шведа би тръгнал. И винаги тръгваше.
Накратко, на Шведа му беше гадно. И дори когато Питер внезапно изкрещя, развълнува сумрака и единната му едноцветна аура изведнъж се разпадна на безброй пъстри парчета — дори тогава николаевецът не се зарадва. Честна дума: Шведа би предпочел този мрачен северен град да продължава да гълта душите на своите сляпо влюбени в неговата тленност обитатели, само и само Озхар, в миналото Арик Турлянски, да остане такъв, какъвто беше, и там, където беше.
Но дори Различните не са способни да обърнат течението на времето.
Празната бутилка от уиски подскочи два пъти по асфалта и замря. Шведа я изпрати с тъжен поглед и въздъхна протяжно.
Когато отлитаха, за пръв път през това лято облаците над Питер се разнесоха и грейна слънце. Обитателите на северната столица неуверено примижаваха към светлината и срамежливо изпробваха объркани усмивки.