— Стига, Борис. Ще го убиеш.
Севгун се беше подпрял на вратата и беше изгледал целия екшън.
— Стига! Трябва ми жив!
Половин час по-късно пристигна Козела със синовете си.
— Дигайте си задниците, колеги. Тази вечер ще гепим Генерала. Отива на концерт в НДК.
— Откъде знаеш? — попита Бъстър.
Козела му показа мобифона.
— На Продан е… Генерала мислеше, че говори с него.
— Проданов жив ли е?
— Да, но не може да иде и да признае: „Козела ми тури сейкото и ми отне служебния мобифон!“ Не и той. Познавам го от двайсет години.
— Чакайте! — Севгун се заразхожда из хола. — Кога му отне слушалката?
— Преди един час… час и десет.
— Генерала отива на концерт и поръча на Проданов да му подсили охраната, нали?
— Точно така.
— Но Проданов не е получил това съобщение? Добре ли те разбирам?
— Да. Получих го от негово име.
— И ще отиде в НДК само с личните си телохранители?
— Разбира се, Фомич. Засега само те и аз знаем, че ще ходи на концерт.
— Идеално. Кога ще го ударим — на входа, на изхода?
— Имаме двайсет минути до началото и около два часа до края — отговори Козела.
— Добре, господа. Тази вечер ще посрещнем генерал Бонев пред вашата гордост… Как беше… някакъв дворец?
Козела настани синовете си, облече блейзър, въоръжи се до зъби и излезе на терасата да изчака другите. Тогава мобифонът се обади отново. Беше Проданов. Обзет от лоши предчувствия, Козела включи апарата.
— Да.
— Откажи се, Козел. Зная, че Генерала отива в НДК. Ще пратя всичко, годно да стреля, да го пази. Не ти мина номерът. Предлагам ти сделка. Ти да ми подхвърлиш мобифона, а аз при задържането ти, а това ще стане неминуемо рано или късно, да не те застрелям за оказване на съпротива. Намери начин утре до обяд да ми върнеш апарата.
Връзката се разпадна.
Козела седя в мрака на градината като ударен от гръм, докато Севгун не го върна на земята.
— Готов ли си, Козел.
— Отбой, момчета. Проданов е разгадал играта.
VII
— Пленница ли съм, Борисе? — попита Грета.
— Не. Курва — беше отговорът.
— Знам ги тия приказки. Каква работа ти вършат?
Бъстър Китън я погледна разсеяно.
— Аз сам си върша работата, Гретхен. Приказките не са по моята част. Искам да знаеш обаче, че аз съм капитан на отбора и каквото кажа, това ще бъде.
— Каква е заповедта, капитане? — с откровена злоба попита тя.
— Влизаш в час… — разсеяно на пръв поглед, но всъщност напрегнат като тетива на лък, отговори той. — Слушай ме внимателно, Гретхен!
— Не ме наричай Гретхен! — кресна тя.
— Добре, Гретхен, а сега слушай внимателно. Ние сме жертвени овни. Козела, аз и твоя възлюбен Светец. Ти си тук, за да оцелееш… Последният ми подарък за теб. Ще го приемеш насилствено. Стой тук, слушай радио… наел съм жена да се грижи за теб и гард да ти счупи кокалите, ако опиташ да излезеш извън този двор… Ако чуеш от радиото, че съм мъртъв — ти си свободна, ако не — лично ще дойда да те освободя… А дотогава — довиждане или сбогом — Господ знае!
Борис Китов тръгна към форда, Грета изкрещя след него:
— Що за диво село е това, по дяволите?
— Последното ми убежище! — през рамо каза той, а на ум: Родната къща на Нерон Вълка.
Къде ли се крият тия гадове?, мислеше Проданов, докато гледаше как работниците подреждат новата му служебна вила. В държавата се разгоря аферата Газпром. Това не е нищо друго освен опит на Русия да възстанови диктата си у нас и на комунистите да се възползват от кризата и да се върнат на власт. Да, ама кой ще провежда активните мероприятия тук: КГБ чрез Алкалай, сие и острие афганци начело с Козела?
Проданов се изпоти и хукна из двора си.
Ами да, да му ебеш майката. Посягането на Генерала е най-банално отвличане на вниманието. Истинската цел е властта, цялата власт и нищо друго, освен властта.
— Момчета — извика той на работниците. — Налага се спешно да сляза в София. Без мърляви работи! Ще пратя жена ми да ви надзирава.
Колегията на МВР се събра малко преди полунощ.
— Искат да ни изклатят, шефе — започна грохналият от умора, напрежение и нерви Проданов. — Уж са пуснали суперкилъри за главата ти, а раздуват газовия проблем. Русия не е толкова тъпа да даде два пъти повече пари и да заобиколи България. СССР щеше да го направи, прагматична Русия никога. Комунистите виждат в такъв конфликт звездния си шанс да се върнат на власт отново с руска помощ, но кукиш! Те не влизат в сметката!