— Разпуснах го под контрол… Разбираемо ли се изразявам?
— Напълно, Козел. В какъв срок можеш да го събереш?
— Теоретически веднага… но казарма, оръжие.
— Не, Козел. Този път тактиката ще бъде друга. Давам ти десет дни срок да предизвикаш народни вълнения срещу българската политика спрямо Русия. Големият брат, дядо Иван… по-добре от мен ги знаеш тия глупости. Готов ли си?
Козела мълча дълго, пот рукна под мишниците му.
— Имам един проблем, маршале. Трябва да изведа децата си от страната. Досега следваха в Америка, но там станаха три пъти разменна монета.
— Искаш да ги взема под моя закрила?
— Не искам — изкрещя Козела. — Моля на колене!
Алкалай се закашля неловко.
— Ала гер, ком ала гер, Козел. Имаш го. Как предлагаш да стане?
— Между Дуранкулак и Шабла има едно запустяло селскостопанско летище. Твърдица. Чувате ли ме, маршале?
— Повече, Козел, записвам. Кога ще посрещнете моя хеликоптер?
— Утре през нощта между полунощ и два?
— Добре… Бъдете там… След това ще те потърся отново.
— Къде изчезна, Козел? — привидно разсеяно, попита Бъстър Китън.
— Погрижих се за момчетата.
— Америка?
— Русия… при Алкалай.
— Ако беше поискал моята помощ, сега щяха да са при Севгун в Краснодар. Най-добре пазеният рай, Козел… по-добре от Швейцария.
— И да се превърна в твой роб. Благодаря, колега. Имаш ли нещо за пиене?
— В хладилника има водка.
Козела наля една водна чаша водка и още една с ледена вода и се върна в хола на вилата.
— Пътувах в рейс с телевизор. Гледам новините и кой мислиш виждам между депутати, министри и прочие ебалници? Маджо и Маргина, моля ти се! Елегантни, усмихнати благодетели. Те са благодетели, момче, а нас всяко неграмотно ченге може да ни застреля и ще получи нашивка.
— На какво се чудиш толкова! — все така безучастно Каза Бъстър. — Не си ли чувал за белите якички?
— Чувал съм аз, но те не са ти нито Андрей Луканов, нито Христо Христов, нито Васил Коларов… нито дори Тодор Вълчев и великият Татарчев, лайното му с лайно!
— Списъкът може да се продължи до безкрайност.
— Ти го продължавай — каза уморено Козела и отпи глътка водка.
Бъстър също си наля питие и седна срещу него.
— Наздраве — каза той. Козела повдигна вяло чашата си. — Ти си бил чувствителен, бе.
— Не се ебавай с мен, Борисе. Гепил си ме в много шибано настроение.
— Не се ебавам, напротив. Първо, ти дойде при мен, Козел, второ, пиеш от моята водка и трето…
— Еби се в гъза!
— И трето — Светеца изчезна.
Козела веднага изгуби уморения си размазан вид.
— Как изчезна?
— Открадна всичките ми пари… в наличност, разбира се. Облякъл е мои дрехи и според мен търси Грета в София!
— Грета? Какво общо има…
— Между тях беше пламнала… да кажем симпатия — горчиво каза Бъстър, но на Козела тази интонация не убягна.
— Има ли шанс да я открие?
— Никакъв.
— По-добре от нищо… — Козела остави чашата и взе главата си в длани. — Севгун не знае ли къде е?
— Не. Извън контрол е.
Козела отиде да пикае, изми се и се върна в хола.
— Тръгвай, Борисе. Трябва да го спрем! Знам няколко руски бърлоги.
Пребродиха всички бардаци от Халите до Лъвов мост, прехвърлиха се зад Новотела из шиптърските заведения. Ефрем Светеца го нямаше никъде.
— Колко пари ти сви? — попита Козела.
— Повече от три хиляди долара.
Козела подсвирна.
— С толкова мангизи Светеца ще потърси по-луксозни удоволствия.
Обходиха „Суингинг хол“, „Клъв“, „Арт Клуб“. Като че ли беше потънал в земята.
— Остави, Козел. Губим си времето.
— Аз съм жив, защото не оставям никога нищо… — разсеяно отговори бившият генерал.
Обходиха стотици кръчми, пъбове, ресторанти, публични домове… и го намериха. Пиеше „Джим Бийм“ и говореше с някакво много красиво и много разголено момиче.
— Брат’о — Козела тури длан върху рамото на бодигарда. — Кой е онзи ангел там?
— Защо?
— Отговорът струва десет долара — набута ги в горния джоб на сакото му.
— Валя, украинка… Прави стриптийз на пръта… но преди половин час свърши номерът й.
— Можеш ли да я извикаш за една минута. Имам да казвам нещо дискретно на партньора й.
Бодигардът се поколеба, но все пак десет долара са десет долара. Момичето тръгна към бара, Козела към Светеца. Седна срещу него и веднага го застреля. Куршум в сърцето, контрола в черния дроб, прегърна го, изпразни му джобовете и стана. Бъстър Китън и бодигардът го чакаха на входа.
— Готово. Светеца ти връща борча — каза той, подавайки парите на Бъстър, измъкна пистолета, пръсна черепа на бодигарда и бавно напуснаха заведението.