Проданов веднага изпрати гранични „прехващачи“. Усили екипите с всичко, което разполагаше като хора и техника и се зае да открие коя е „неидентифицираната брюнетка“. Проследи ден по ден живота на Козела, но освен онази странна и недоказана „забежка“ с дъщерята, а може би съпругата на Алкалай, друго не успя да открие. Козела имаше много пороци, той беше престъпник от А отбора на световните килъри, но не беше фустогонец и момичето, ако беше момиче, едва ли беше с него.
Изпрати албумите на всички проститутки — брюнетки. Неговото момче не откри лицето на жената сред стотиците снимки. Оставаше другия клиент — Бъстър Китън, а за него за съжаление в службите знаеха твърде, твърде малко.
Проданов се обади на кюстендилското РДВР и поиска незабавно пълна информация за този убиец-енигма. Сухата полицейска справка гласеше:
„Роден на 5.7.1965 година в Кюстендил, в семейство на учители по математика — покойници. По-малката му сестра Лидия е жената на Велин Изов или Нерон Вълка. Всички покойници към днешния ден. Отличен ученик, шахматист, състезател по атлетика и модерен петобой. Завършва гимназия с отличие и кандидатства ВИТИЗ. Оттам се разбира, че от абревиатурата на имената му Борис Китов се сдобива с прякора Бъстър Китън. На следващата година кандидатства и го приемат в правния факултет. Изкарва с отличие първата година, но при кръчмарска свада през лятната ваканция убива с нож един от най-опасните престъпници на града (следваха сухи подробности). Оттогава до този момент не се е появявал, нито по някакъв повод името му е влизало в сводката на РДВР. През цялото време на следването му е бил близък с гимназистката Грета Владимирова Йосифова, която няма досие при нас!“
Генерал Проданов се обади на секретарката си:
— Искам всичко, което може да се открие за Грета Владимирова — брюнетка. Ако са триста Грети — за всичките.
Грета спеше, Козела и Бъстър пиеха узо в Колонаки, най-скъпия квартал на Атина.
— Как стана бандит, Борисе? Ти по-скоро приличаш на някакъв шибан университетски преподавател.
Борис Китов се усмихна горчиво.
— От гордост. Наложи се да убия най-големия гад на Кюстендил. Перо Бизона.
Козела настръхна. Помнеше като днес тази преписка. Колко е малък светът, да му ебеш майката!
— Борисе, момче, търсехме те като луди… Ако те бяхме намерили, днес нямаше да се криеш… Разбираш ли ме? Ти свърши нашата работа в Кюстендил.
— Твой ред е да не ме разплакваш, Козел — хитро усмихнат каза Бъстър. — По това време бях в Австралия.
— Гражданството беше направило подписка, за да ти отърве кожата. Щяха да те осъдят условно, без това да се отрази нито на биографията, нито на следването ти. От Бизона беше пропищял целият окръг.
— Късно е, Козел. След убийството хукнах панически. Добрах се през две граници до Пирея, качих се на един търговски кораб… и станах бандит. Корабът се оказа пиратски… А капитанът му — Севгун. Ето ги, идват!
В ресторанта влязоха двама дребни, мургави, извънредно елегантни мъже, огледаха се и тръгнаха към масата им. Козела и Бъстър станаха, посрещнаха ги прави, стиснаха си ръцете и седнаха.
— Господа, мъжете на честта работят на честна дума и ръкостискане — каза единият от албанците, а те бяха шиптъри, без да го обявяват, още по-малко да съобщават имената си. — Съгласни ли сте с мен?
— Напълно — отговори Бъстър Китън. Той беше влязъл във връзка с тях и той водеше преговорите.
— Отлично. В София наехме къща на улица „Веслец“. Предплата за три месеца, считано от миналия вторник. Това задоволява ли ви?
— Да — кимна Бъстър Китън.
— В подземието на къщата, пази се от наш човек, който ще изчезне с появяването ви, ще намерите всичко необходимо. Два АК с хиляда патрона, две противотанкови тръби с по три снаряда и снайпер „Джеймс Пърдей“, както изрично поръчахте. В джоба ми са вашите паспорти на албански граждани, включително и на дамата, която отсъства. Пред входа на хотела ви чака „BMW 318 М“ черно, отново с албанска регистрация. Това беше всичко, което поискахте, нали?