— Избийте ги с демократични методи. При оказване на въоръжена съпротива. Такава винаги може да се инсценира, нали?
Проданов се ядоса:
— Ние не сме театрална трупа, господин Терънс Смит, а законна полиция и правова държава.
Представителят на МИ-6 се усмихна иронично:
— Ние сме най-старата действаща демокрация в света, господа, и въпреки това нямаме никакви скрупули, когато се налага да прочистваме обществото от проказа.
Настъпи мълчание. Прав е!, мислеше Проданов, но не можеше да го изкаже на глас. Прав е!, мислеха и колегите му, но мълчаха по същата причина.
— Какъв процент от вашите гангстери имат престъпления извън територията на страната?
— Голям — каза Проданов. — Повече от половината.
— Много добре — Уил Терънс Смит допи чая и запали къса смрадлива пура. — Петдесет процента от труповете приписвате на международните мафиотски структури и чакате реакцията на останалите. Ако предприемат „дълбоко потапяне“, значи са разбрали намека. Ако не, ще се търсят вторични средства за усмиряването им. Така по-демократично ли ви изглежда? — англичанинът не криеше иронията си. — В Рим по римски, колеги. Ако искате помощта на моята служба, ще се наложи да се вслушвате в съветите ми.
След ново дълго мълчание:
— Как точно си представяте такава операция?
— Детински просто. Приготвяте ми досиетата на международните си престъпници и ме допускате до специалните си служби, от които аз по мой избор ще подчиня на заповедите си една дузина рейнджъри.
Козела преброи наум, че им остават тринайсет дни.
— Откъде трябва да започнем, Козел. Имаш ли някаква идея?
Козела мълчеше.
— Онемя ли, колега?
— Не, актьоре. Чудя се дали да не те подхвърля на Леч Плешивеца. Тогава шансовете ни за успех нарастват в геометрична прогресия.
Бъстър Китън се усмихна горчиво.
— И на мен ми минава през ума да те изтъргувам с генерал Проданов… Но май проклятието ми е да играем в една пиеса.
След ново мълчание Козела попита:
— Има един филм. Бъч Касиди и Сънданс Кид. Гледал ли си го?
— Да.
— Никак не ми се изпада в тяхната ситуация, момче. Аз за разлика от теб имам двама сина.
— Тук не е Парагвай, Козел.
— Не знам какво е, но отсега да знаеш, че попаднем ли в подобна ситуация, ще те хвърля на кучетата.
— Въпрос на бързина — учтиво усмихнат, каза Бъстър.
— Навремето бягах сто метра за единайсет равни — разсеяно, мислещ за друго, каза Козела. — Канализацията, господин Китов. Друг достъп до Генерала нямаме. Трябва да се докопаме до канализационния план на Бояна.
Искрено учуден, Бъстър промълви:
— Ако въобще съществува такъв.
— Не може да не съществува. Иначе София щеше да е затрупана в лайна.
Допиваха си кафето, ядяха препечени филии със сирене и гледаха дневната суматоха на най-оживената част на София.
— Имаш ли някакъв конкретен план? — попита Бъстър.
Козела кимна:
— Мисля, че почвам да оформям някаква имитация на стратегия. Във всеки случай първата ни работа е да свитнем чеченеца.
— Къде на майната му ще го търсим?
— Имам известна идея, Бъстър Китън. Не забравяй, че бях шеф на Ескадрона на смъртта.
Борис Китов му се изхили в лицето:
— Грандоман. Престани да живееш с миналото.
Козела сви рамене и остави без отговор тази провокация. Само той знаеше, че не е никакъв грандоман.
— Губим България — започна Алкалай на среща с шефовете на КГБ в сянка. — Елцин, Чубайс и Вяхирев са по-гадни предатели от Горбачов.
— А Черномирдин? — попита Юлаев-Гарсона.
— Същата работа. Много бързо станаха капиталисти старите номенклатури. Тия младоци, българските управници, ги поставиха на колене по-лесно, отколкото очаквах.
От креслото се вдигна генерал Воробльов, човекът, който едновременно служеше в КГБ и осигуряваше охраната на чудовището „Газпром“.
— Трябва да отчитате една много съществена подробност, колеги. За да мине газопроводът извън територията на България, има два начина — и двата политически. На Юг условието е независимост на Кюрдистан, на Север — доброволното превръщане на Украйна във велика сила. Елцин и екипът му не могат да поемат нито един от двата риска.
— Искаш да кажеш, че българите ни държат в ръце? Тези балкански просяци?
— Да — кимна Воробльов, — и младоците от София отлично го съзнават.
— Русия не понася публични унижения… — обади се Юлаев.
— Именно затова този конфликт трябва да се маскира като сделка, изгодна за двете страни — натърти Воробльов и напусна заседанието им.
Мина много време, преди Алкалай да продължи събранието.