Терънс Смит имаше отговори на всички въпроси:
— Искам да й осигурите лукс като на мадам Помпадур! Разбира се, под много строго, но дискретно наблюдение.
— Козел?
— Кажи, Хакел.
— Вашето правителство е повикало в София един от асовете на МИ-6 за главите ви… твоята и на Бен Търпин.
— Бъстър Китън.
— Все едно, нека да е Чарли Чаплин, ако ти харесва повече. Къде да ти изпратя снимката му? С него шега не бива, приятелю.
Козела мисли известно време.
— Ще открия пощенска кутия… Можеш ли довечера да ми се обадиш за номера й.
— Ще се обадя — каза Хакел и преустанови връзката. Козела събуди Бъстър Китън.
— Някакъв английски Джеймс Бонд е по петите ни.
— Много станаха — каза Борис Китов, търкайки очите си.
— Това ме навежда на една мисъл, момче.
— А именно?
— Трябва да си размърдаме задниците и още от тази вечер да започнем да намаляваме враговете си.
Бъстър Китън се изправи и погледна часовника си. — Иди на лов, Козел. Заспал съм преди час и половина. В Бояна има две хиляди и триста канализационни отвори. Досега съм проследил едва около петстотин.
Козела се обади на „своите кучета“ бившите ескадронисти, остави Бъстър да спи и излезе. Беше кучешки студ. Едва отключи колата и бавно потегли по заледената София към Панчарево.
X
По дух манихеец, циник и убиец Козела трябваше да забрави „синовете си“, ахилесовата му пета, и да извърши последното си „мокро дело“ в живота. „Ликвидирайте Генерала!“ — гласеше заповедта, но препятствията бяха толкова много и се увеличаваха, да му ебеш майката, че той трябваше да се превърне в метач, щуращ се пред мрежата на някой футболен вратар. Севгун и Леч от изток, и тоя МИ-6 офицер от запад плюс цялата българска полиция трябваше да бъдат преодолени, за да тръгнат сравнително спокойно към целта — шефа на МВР генерал Богомил Бонев.
Когато влезе в мотела, момчетата вече го чакаха. Станаха почтително на крака, изчакаха го да седне и кротко го наобиколиха.
— Времената много се промениха! — уморено започна той. — ЦРУ и КГБ независимо един от друг искат главата на генерал Богомил Бонев. Това е началото… Списъкът ще расте непрекъснато. Никой няма да позволи охотно на България да води независима политика. Ние сме затова Ескадрон на смъртта, за да изпълняваме мръсните поръчки. Има подробности обаче, които ми връзват ръцете и ме принуждават да се крия като Карлос Чакала.
Някакво подобие на смях се промъкна във вътрешната зала на ресторанта, но Козела го посрещна с леден поглед и го унищожи в зародиш.
— Трябва да пратим „между розите“ няколко чужденци… вие да ги пратите, докато аз и моят… партньор атакуваме истинската цел. Славов?
— Слушам, генерале.
— Наемаш пощенска кутия в Централна поща, диктуваш номера й на този телефон в Швейцария и стоиш у вас на повикване. Тръгвай?
Когато лейтенант Славов излезе, Козела се изправи и тръгна нервно из стаята.
— Чеченецът… още ли е на „Простор“?
— Отдавна е в „Шератон“, но охраната му е ужасна. Клинтън има по-малко убийци около себе си.
Това беше Пешо Махалато или полковник Петър Михалев, а той не дрънкаше празни приказки.
— Щом не го лови куршум, ще го гепи отрова — кресна Козела. — Ти — пръстът му се заби в очите на Весо Анков-Лисицата — проникваш в кухнята на хотела и ликвидираш чеченеца с отрова… Твоя работа е да избереш каква. Рецината действа безотказно.
Лежаха по гръб, пиеха и вече бяха започнали да се напиват. Поне Козела чувстваше как се вдървяват мускулите на лицето му. Бъстър Китън гледаше тъпо в тавана, пушеше и мълчеше. Улица „Веслец“ беше тъмна, мръсна, но тиха.
— Ликвидирайте Генерала! — въздъхна Бъстър Китън. — Тия луди манияци, да им ебеш майката… Като че ли ни пращат срещу генерал Де Гол…
Козела се усмихна в тъмнината. Бъстър изказваше на глас собствените му мисли.
— Или поне срещу Саддам Хюсеин.
След известно време Борис Китов се обади:
— Това е идея, Козел. Ако се измъкнем от този капан тук, можем да предложим на твоите боклуци от ЦРУ да ги отървем от Саддам. Ако не слава, поне някой долар ще спечелим.
— Ще спечелим един черен квадратен кур — каза Козела — и парцели в гробището на незнайния войн.
Продължиха да пият мълчаливо, излегнали се в продънените плюшени канапета на неизвестните си хазаи.
— Остарявам — обади се Козела. — Преди пет години интуицията щеше да ми покаже как да реша ребуса Бонев. Сега мълчи като путка.
Бъстър се изсмя пиянски:
— Мъжете остаряват или като катедрали, или като цървули. Чувал ли си тоя лаф?
— Искаш да кажеш, че съм цървул? Така ли да го разбирам?