Козела стана и излезе във фоайето. Леч слизаше по стълбите, беше предупреден никога да не ползва асансьора… Ето ги… Много са, да им еба майката. Козела тръгна срещу тях. Извади ръцете си от джобовете, хвърли две гранати в краката на охраната, измъкна пистолета и застреля кавказеца в челото. После пусна оръжието в джоба на сакото си, измъкна още две гранати, хвърли ги срещу онемялата, оредяла охрана — най-малко шест-седем души се търкаляха на пода — обърна се, излезе и на бегом се добра до колата. Бъстър Китън включи на първа, излезе на „Дондуков“ и се включи в движението.
— Трябва да зарежеш колата — успокоявайки дъха си, каза Козела.
— Леч?
— Запали му една свещ. Пръснах му плешивата тиква.
— А гардовете?
— Нямаше време да броя труповете. Черпих ги с четири бомби… Намери място за паркиране. Трябва да се освободим от колата.
Момчетата бяха наели мебелиран двустаен апартамент в нова четириетажна сграда. Какъв ли им е наемът на тия крадци, помисли Козела, докато разглеждаше жилището.
— Това е господин Борис Китов, мой партньор… и колега — представи той Бъстър Китън и с жест им предложи да седнат в креслата срещу него.
Бъстър извади паспортите, пистолетите и разрешителните от МВР. Момчетата запазваха първите си имена, но отсега до края на живота им фамилията им щеше да бъде Заимов.
— Млади господа — Бъстър измъкна два самолетни билета от джоба си, — утре, в два следобед, вземате самолета от аерогара София за Лисабон. Имате резервация в хотел „Дон Енрике Мореплавателя“. Намира се на главната крайморска улица, така наречения Булевард на капитаните.
— Как ще прекараме оръжието и парите? — възкликна Асен, вече Заимов.
— Помислили сме за всичко. Ще сложите вещите си в ръчна чанта, която един от нашите хора ще ви предаде в самолета — обади се Козела. — Преспивате в хотела и на сутринта отлитате за Асунсион, Парагвай, отсядате в хотел „Франко“ и чакате. Ние ще довършим работата си и ще ви последваме. Ясно ли ви е?
— Ясно — кимна Иван. — Колко време ще чакаме в този шибан хотел?
Козела почервеня. Ще ги науча да не псуват пред мен!, кипна вътрешно, брои до сто и се отказа.
— Не повече от седмица, десет дни. Дайте ключовете и документите на колата. В Парагвай ще купите друга… Две високооборотни и бързи японски машини! А сега ми се закълнете, че ще постъпите, както ви казахме.
Макар и неохотно, момчетата се заклеха.
Полицията атакува хотел „Мариана“ в Симеоново и сгащи Иван Фомич Севгун в леглото. Без да губи грам от достойнството си, Севгун облече костюм на Армани, върза връзка, заля се с „Ятаган“ и подаде ръце да му сложат белезниците. Долу, в хола, охраната му беше просната по очи върху новите имитации на персийски килими. Султана на Краснодар издаде заповед, уж на руски, но така изопачен от казашки диалект, че никой от баретите не разбра нищо.
Избутаха го грубо и го вкараха в полицейското беемве, паркирано пред хотела. Потеглиха, ескортирани от два джипа. Десет минути по-късно го въведоха в кабинета на шефа на отдела за борба с организираната престъпност.
— Аз съм генерал Проданов — представи се той, след което свалиха „сейкото“ на Севгун. — Седнете, разговорът ни ще бъде дълъг.
Севгун се отпусна небрежно на стола, кръстоса крака и попита иронично:
— За какви престъпления на територията на България ме арестувате, генерале?… При това с излишен маскарад. Ако ме бяхте повикали, щях да дойда сам.
— Рутинни, Султане на Краснодар — усмихнат ехидно, дори злобно, отговори Проданов. — Надявам се, че не са ви наранили?
— Не.
— Отлично — хвърли едно тесте снимки пред него. — Снощи в „Шератон“ е бил убит Леч Плешивеца и девет души чеченци от охраната му.
Без да трепне, Севгун прегледа снимките и ги остави на бюрото.
— И какво ме засяга мен това убийство? Или предполагате, че аз съм сътворил тази кланица?
— Не — изражението на Проданов стана сериозно. — В случая сте напълно невинен. Убийците са Иван Милетиев или Жаров. Или Козела, както е известен, и вашият побратим Борис Китов или Бъстър Китън, ако предпочитате.
Севгун беше непробиваем и непрогледен.
— И какво ме засяга всичко това?
— Пряко нищо, косвено всичко. Вие пратихте Леч Плешивеца на лов за Бъстър Китън. Той уби любовника ви Ефрем Светеца и вие го осъдихте на смърт. Да, ама нашите убийци не са за подценяване. Излязоха по-бързи от прехваления кавказец.
Севгун се усмихна кисело.
— Кой ви наговори тия глупости, генерале?
— Полицаите по цял свят си сътрудничат, щом става дума за криминални типове, годни да поръчват и извършват хладнокръвни убийства.