Малко по малко нервите му се отпуснаха, видимата безопасност разви в него чувство на безнаказаност, върна се вродената му дързост и той тръгна към дома на Грета с уверената походка на човек, следващ неотменно целта си. От другата страна на улицата, почти срещу входа на кооперацията й, бяха открили кафене в някакъв бивш гараж — малко, но тихо и топло. Бъстър Китън седна, поръча бира и зачака… Какво чакаше, ни Господ, ни той знаеха.
Мина повече от час. Пиеше трета бира, прехвърли дванайсет часа, беше почнал да се самоубеждава, че чакането е безсмислено. Грета или не беше вкъщи, или нямаше намерение да излиза. Плати и когато постави ръка на бравата, по улицата се зададе „Ровър“ с дипломатическа регистрация и спря плавно пред входа. Шофираше рус, млад мъж, поне така изглеждаше през запотените витрини, до него беше Грета. Бившата му годеница се наведе и целуна в устата чужденеца. Това не беше приятелска или благодарствена целувка. Ни най-малко, това беше целувка между любовници.
После Грета слезе от колата и хлътна във входа. Ровърът потегли плавно към центъра и улицата опустя. Бъстър се върна на мястото си, поръча:
— Водка и газирана вода! — запали цигара и опита да успокои разлудялото си сърце, да спре внезапния тремор на ръцете, да събере мислите си.
Мръсна, ненаситна курва!, крещяха вътрешният му глас, наранената му за кой ли път гордост, отчаяната му поругана любов. Бъстър Китън изпи почти на екс водката, поиска друга и се взря тъпо в някаква грапавина на стената. През съзнанието му като на филмова лента започнаха картини и спомени от първата им среща, от дългите години щастлив, съвместен живот… Щастлив? Или доверчивостта и вродената му наивност бяха склонни да кичат този период от живота му с такъв етикет. Почувства, че сълзи са плъзнали от очите му. Избърса ги с длани, изправи се в стола. Вземи се в ръце, идиот такъв! Убиецът Бъстър Китън разлигавен като някоя шунда в пубертета!
Треперещ от бяс, Бъстър плати, прекоси улицата, влезе във входа и бързо изкачи стълбите. Спря пред вратата, не знаеше какво ще направи, но че трябва да действа, за да не се пръсне отвътре, нямаше съмнение. Натисна звънеца два пъти и зачака. След малко чу токчетата й и превъртането на ключа в бравата.
— Ти? — възкликна Грета.
Бъстър Китън я изблъска в антрето, затвори и заключи.
— Аз — кимна той, хвана я за лакътя и насилствено я въведе в хола. Грета беше по хавлия и с кърпа, увита около главата. Току-що беше излязла от банята.
— Какво търсиш тук, Борисе. Трябва да си отидеш веднага. В един и половина ще дойдат да ме вземат. Канена съм на обяд…
— … от рус чужденец с „Ровър“. Знам всичко, курво скапана. Бях в кафенето отсреща.
Очите на Грета блеснаха зло.
— И какво от това… В Гърция ние се разделихме окончателно.
Бъстър Китън погледна часовника си. Оставаше му половин час.
— Не — каза той. — Ти може би си се разделила с мен, но не и аз. Докато си жива, ще ми изгаряш мозъка.
Гримасата й се разкриви в презрение.
— Може би ще ме убиеш? — с истеричен фалцет, но и с нескрита ирония, изкрещя тя.
— Затова съм тук! — Бъстър измъкна зигзауера си, каза: — Сбогом, Грета! — и я застреля в челото.
Тялото й отхвръкна и тежко падна в един от столовете. Всичко потъна в кръв, мозък, кости…
— Свърши агонията! — на глас произнесе Бъстър Китън, обърна се, излезе от апартамента, смеси се с тълпата на улицата и бавно, с ръце в джобовете, тръгна към квартирата си. Дишаше много по-леко… и най-важното — никога повече нямаше да бъде подвластен на този убийствен наркотик Грета.
В дванайсет и половина Пентхаус се изкачи по стъпалата на „Позитано“ 20 и каза на портиера:
— Заведи ме при шефа си!
„Комсомолският набор“, както презрително наричаха новите лидери на партията, вече се беше събрал и го чакаше.
— Здравейте, другари — каза той, събличайки балтона флаконе. — Дерзаете ли?
Младите мъже не схванаха иронията му.
— Заповядайте, Пентхаус — лидерът на БСП Георги Първанов се изправи и протегна ръка. — Радвам се да видя отново един стар боец на Партията.
Христов се усмихна кисело.
— Няма такава партия, Георги. Пи кафе и излезе завинаги.
— Какво чувам — обади се Вацев, — песимизъм или ирония?
— И двете — Пентхаус си избра място и седна, — Момчета, ще бъда кратък и предварително искам да знаете, че не ви нося добри новини. Влязох във връзка с всички бивши членове на ЦК на КПСС, които все още имат някакво участие във властта или поне са запазили влияние и значението си. Отговорът им беше еднотипен — Елцин, Черномирдин, Чубайс и Вяхирев решават въпроса с газа. Първите трима се грижат за извличане на политически дивиденти от тази разменна монета, Вяхирев като шеф на „Газпром“ — за икономическата й мощ. И четиримата са недостъпни и е невъзможно да им се влияе… поне от старите болшевишки кримки, моите приятели.