Выбрать главу

Опитайте да се снабдите с парагвайски паспорти, ако решите да пътувате. Един съвет: Не стъпвайте в Русия и избягвайте България. Сигурен съм, че Интерпол отдавна търси тук братя Милетиеви, синовете на Козела. Знаете, че майка ви се омъжи за генерал Проданов, който се е заклел да ме вкара в гроба. Ако получите това писмо, преди да се чуем по телефона, значи най-накрая късметът ми е изневерил и Продан Проданов триумфира над мъртвия ви баща. Пазете се от омраза и — заклевам ви — не отмъщавайте за мен. Живейте дружно като братя, създайте семейства и забравете България. Ако е рекъл Господ, Бъстър Китън и аз ще ви намерим в Асунсион, ако не — съдба. Всички сме смъртни. Още един път ви моля да се вслушате в съвета ми и никога да не забравяте, че ви обичам повече от живота си.

Татко София, 16.1.1998

Късно вечерта Козела излезе, пусна писмото в Централна поща и дълго скита в топлата за сезона нощ по опустялата, спяща София.

* * *

17 януари, събота. 23 часа през нощта.

Бъстър Китън паркира беемвето между вилите, двамата извадиха саковете от багажника и тръгнаха към реката. Нощта беше тъмна, ръмеше дъжд, който скоро щеше да го обърне на сняг. Може би по върховете в планината вече валеше. Без да разменят дума, стигнаха до обозначения на картата мост и се спуснаха под него. Бъстър изтегли ципа на своята чанта и измъкна рибарската екипировка. Нахлузиха гумените, стигащи до чатала ботуши върху войнишките си обувки тип кубинки, върху якетата надянаха дълги гумирани тренчкоти и шапки от същия плат и съсредоточиха вниманието си върху сака, който носеше Козела.

С по калашников на гърдите, с по един снайпер-карабина „Джеймс Пърдей“ и с по двайсет пехотински гранати в джобовете те изпушиха мълчаливо по цигара и точно в единайсет и половина нагазиха в ледената витошка вода. Наоколо беше непрогледен мрак и пълна тишина. Някъде високо над тях пролайваха кучета и предизвикваха ответ от четириногите пазители на околните вили. Вървяха бавно, стараейки се да не вдигат шум. Не можеха да сбъркат посоката дори да искаха, не беше и проблем да намерят канализационната шахта — картата беше в ръката на Бъстър Китън и след три километра щеше да я разгърне за гаранция, макар че беше гледал плана на Боянската отводнителна система толкова пъти, че едва ли не бе започнал да си вярва, че той я е градил. От моста, под който се преоблякоха, до целта имаше още един — висящ, два коларски брода и три резки завоя на реката. След последния щяха да преброят двайсет и шест тръби. Двайсет и седмата беше тяхната цел. Вървяха приведени и нащрек. Триста-четиристотин метра нагоре по талвега ги нападна някаква немска овчарка, но Бъстър Китън я застреля на място. Заглушителят „изяде“ звука, а изстрелът беше достатъчно прецизен, за да спре и лая, и скимтенето при агонията. Козела придърпа кучето във водата, изчака реката да го повлече по течението и му даде знак. Продължиха.

Към дванайсет и половина стигнаха до канализационните изходи. Оттук до търсения път към вилата водач щеше да бъде Бъстър Китън. Един, два, три, четири…

Козела се беше съсредоточил върху бреговете. Бояна спеше. Тук-там, високо горе, светеше по някоя и друга крушка, от време на време пролайваше куче, но те се движеха и действаха в обстановка на пълно спокойствие и безопасност. Изострените му сетива действаха като локатори, но не улавяха нито един обезпокоителен сигнал, а той, ей Богу, имаше шесто чувство за опасностите.

Бъстър Китън ровеше брега, късаше мъх, отстраняваше камъни, боклуци, тор… И броеше наум. Цялото му внимание беше погълнато, от откриването на точния обект — път към точната цел. Козела не го безпокоеше с въпроси. Бъстър Китън беше излязъл от кризата, поне видимо, и нямаше нищо общо с хленчещата, наранена от несподелена любов дрипа, каквато беше предишната нощ. Беше мобилизиран до крайност, до предела на човешките възможности, което ни най-малко не значеше, че утре няма да рухне пред въображаемия олтар на покойната курва Грета. Гордият Борис, мислеше Козела, въобразява си, че времето лекува. Нищо подобно, времето има гадното свойство да гарнира любовната мъка с чувството за вина. На този свят няма по-уязвим човек и по-лесна плячка от гузния!