Выбрать главу

— Виждаш ли хора… и къде?

— По вишките… при оградата… и долу, до реката.

— Какъв е теренът?

— Тъмен и мокър.

— Добре, Борисе. Извади автомата и тръгвай към оградата. Аз ще те следвам. Пълзи. Да не си посмял да се изправиш.

Когато Бъстър потегли, Козела зае мястото му. С един поглед откри грешката на полицаите. Бяха открили тръбата, бяха разбрали намеренията им, но не си бяха направили труда да минат по трасето и не знаеха, че на петстотин метра от вилата цолажът се свива до трийсет сантиметра в диаметър. Това е единственият ни шанс, помисли и тръгна след партньора си.

Откриха ги от вишките и ги обсипаха с картеч. Бъстър Китън скочи на крака и побягна към силуета на сградата. Козела легна по гръб и изстреля един пълнител от АК-то си по охраната на оградата. Погледна напред. Бъстър го нямаше, беше се добрал до постройката. Скочи и го последва. Отново заваляха куршуми. Чуваше автомати, леки картечници, пистолети. Уцелиха го в крака, под коляното, разкъсаха тъкани, но не засегнаха костта.

— Козел! — изкрещя Бъстър.

Връхлетя в запустял, потънал в паяжини овчарник, и се просна на входа.

— Уцелиха ме в крака. Гледай за ченгета. Трябва да се превържа.

Бъстър залегна на входа. За миг настана тишина, после покривът хвръкна — фаус патрон го направи на трески и керемиден прах. След него влезе и усилващият се дъжд.

— Затвориха обръча, Козел. Идват от четири страни… Сигурно са стотина души.

— Търси процеп в кордона, Бъстър. Свършвам. Раната не е опасна. След малко ще си пробием път с огън.

— Няма процеп в кордона — обади се Бъстър, но думите му заглъхнаха в нова експлозия. Овчарникът се разклати и рухна. Зариха ги греди, кирпич и хоросан.

— Бъстър, жив ли си?

— Да.

— Ще се разделим, приятел. Само така имаме шанс да оцелеем. Отървеш ли кожата, потърси синовете ми в хотел „Франко“, Асунсион. Те знаят за теб.

— Козел?

— Кажи…

— Наистина ли ме смяташ за приятел?

Козела се поколеба, но все пак каза:

— След синовете нямам по-близък човек от теб, Борисе! Тръгвай! Бог да те пази. Броя до три и изчезваме — Козела си пое дъх, грабна автомата и започна: — Едно, две, три… Тръгвай!

Едновременно скочиха на крака и едновременно намериха смъртта си. Автоматите на полицията изригнаха едновременно, стреляха от всички страни и с куршуми държаха във въздуха мъртвите тела на килърите. Когато изпразниха пълнителите и посегнаха да презаредят, Козела и Бъстър Китън рухнаха на земята. Полицаи се надвесиха над тях. Акцията беше приключила!

— Мъртви ли са? — Проданов тичаше тромаво през поляната.

— По-мъртви от това не могат да бъдат — отговори безименен глас.

— Добре — кимна Проданов. — Добра работа, господа. Ще ви предложа за награда! Върнете се по местата си. Ще изпратя колите да ви приберат.

— Справи ли се с кошмарите си, Проди — с широки младежки крачки Генерала се приближаваше през поляната.

— Веднага по местата си, момчета — нареди Проданов и остана сам, когато министърът на вътрешните работи застана до него. — Този тип от МИ-6 се оказа прав, шефе! Атакуваха през канализацията.

С върха на обувката си шефът на отдела за борба с организираната престъпност обърна телата по гръб.

— Това е Иван Милетиев — Жаров или Козела. Другият е Борис Китов или Бъстър Китън, както го наричат гангстерите.

Гледаха телата няколко минути в пълно мълчание.

— Вие не сте ги убили, Проди. Разкъсали сте ги. Във всеки от тях има минимум по сто килограма олово.

Проданов сви рамене.

— Според ситуацията, шефе. Тези мъже висят на пусията второ денонощие.

— Както и да е — Генерала сложи ръка на рамото му. — От утре си в отпуск десет дни. На двайсет и осми излитаме за Вашингтон. Официална делегация на МВР по покана на Лангли. Иди почивай. Има кой да се погрижи за труповете.

Генерала се обърна и тръгна към вилата. Тогава чу гласа на Нона Йотова. По нощница, наметнала халат, тя беше се изкачила на югоизточната вишка.

— Какво има, Боги? Какъв е тоя шум?

— Нищо особено, скъпа. Охраната тренира нощна стрелба — беше спокойният, делови отговор.

Вила „Хари“, Г. Раковица

мотел „Джорджо“, Радотина

Информация за текста

© 1998 Христо Калчев

Източник: http://bezmonitor.com

Публикация:

ЛИКВИДИРАЙТЕ ГЕНЕРАЛА. 1998. Изд. Артик 5, София. Роман. ІІ изд. Печат: Полипринт, Враца. Форман: 20 см. Страници: 159. Цена: 2000.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/517]

Последна редакция: 2006-08-02 20:20:30