— Обещаваш ли?
По дяволите, как успяваше да се набута в такива неща! Разговорите за бебета бяха също толкова весели колкото и разговорите за въоръжаване на мъжете рогоносци с пушки. Но Зак не можеше да откаже на Лили. Този разговор очевидно беше важен за нея. А всичко, което беше важно за нея, беше важно и за него, дори ако го караше да се чувства нервен като котка.
— Обещавам — отвърна той и прокара пръст по бузата й. Лили взе ръката му и я притисна до бузата си. Когато тя целуна средата на дланта му, цялата решителност на Зак се изпари. Лили го погледна в очите и се усмихна и той усети как се плъзга в бездната, без да може да направи нещо, за да се спаси.
— По-добре да тръгвам — каза тя, застана на пръсти и го целуна леко. — Мисля, че вече чувам първите клиенти.
Лили изчезна през вратата точно навреме. Още една минута и Зак сигурно щеше да започне да прави бебета на килима в кабинета си.
Той се отпусна тежко в стола си. Е, толкова за хазарта тази вечер. Вместо дами и попове, цяла вечер щяха да му се привиждат само бебета. Тази вечер Зак нямаше да бъде в състояние да бие Лили на карти.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Зак се повлече нагоре по стълбите. Напоследък бе имал доста ужасни нощи, но тази беше най-ужасната. Животът му отиваше по дяволите, а той не можеше да направи нищо, за да го предотврати.
Зак бе мислил за Лили цяла нощ. Когато някой го заговаряше, той не го чуваше. Когато служителите му задаваха въпроси, не им отговаряше. Разхождаше се из залата, сякаш нямаше представа къде отиваше или защо се намираше там. Добре, че Доди я нямаше. Ако го видеше в такова състояние, тя сигурно щеше да си умре от смях.
И всичко това, защото Лили искаше дете.
Не, защото той искаше да направи дете на Лили.
На Зак му беше много трудно да повярва в това, но след като цяла вечер не бе мислил за нищо друго, осъзна, че беше вярно. Той искаше Лили да има деца от него.
Мътните да го вземат! Та той дори не харесваше децата, а вече започваше да мисли не само за едно, а за много. Трябваше да бъде прибран в лудница. Не, просто имаше нужда от една нощ спокоен сън. Зак се чувстваше изтощен. Вече имаше халюцинации от умора. Осем часа непрекъснат сън щяха да го накарат да види нещата в нова светлина.
Той вървеше по коридора и дебелият килим заглушавай стъпките му. Килимът беше излишна предпазна мярка. Повечето момичета бяха толкова изморени, че не биха се събудили, дори ако покрай тях минеше товарен влак.
Зак влезе в стаята си, запали лампата на масата до вратата и отиде в банята. Докато се събличаше, продължаваше да си повтаря, че не може да се люби с Лили, преди да намери Уинди и да го накара да регистрира брака им.
Тялото на Зак обаче не изпитваше такива резерви. Самата мисъл да се люби с Лили го караше да се втвърдява като дърво. Той се усмихна. Това вероятно беше единственият път в живота му, когато буквално можеше да излезе от кожата си от похот, а щеше да си легне сам.
Зак си помисли как Лили спи дълбоко в собственото си легло. Нямаше да му отнеме много време да стигне до пансиона. Можеше да се облече отново само за няколко минути. Нямаше нищо лошо в това да се появи в спалнята на жена си. Вярно, че тя не беше съвсем негова съпруга, но никой не знаеше, а и той възнамеряваше да се погрижи това да бъде поправено още на следващата сутрин. Или следобед. Нямаше значение в какъв ред човек вършеше нещата, стига най-накрая да имаше резултат.
Зак дори посегна да вземе панталоните си от полицата. Вместо това обаче измърмори поредица от ругатни, свали бельото си, вдигна лампата и тръгна към спалнята. Трябваше да си легне и да заспи, преди да направеше някоя глупост. Беше изминал половината от разстоянието до леглото, когато видя, че Лили спи там.
Зак не знаеше как тя беше успяла да влезе тук, без да бъде забелязана. Погледна към роклята й върху стола. Не беше онази, която тя беше носила по-рано вечерта. Лили сигурно се беше върнала в пансиона и след това беше променила решението си.
Тя бе мислила за бебета също толкова, колкото и той.
Зак трябваше да я събуди и да я накара да се върне при Бела.
Той застина на мястото си. Не можеше да събуди Лили и да й се скара за това, че спеше в леглото му, докато той самият беше чисто гол. Зак се върна в банята, облече се и се загърна в халат. След това се върна в спалнята и седна на ръба на леглото, за да не бъде толкова очевидна възбудата му. След това леко разтърси Лили.
Тя се събуди бавно и се усмихна, когато го видя.
— Върнах се.
— Виждам, но не можеш да останеш тук. Трябва да си тръгнеш, преди някой да те забележи.