Докато той не плъзна ръка между краката й.
Лили загуби желанието си да бъде смела и прелъстителна. Тя се напрегна в очакване на болката.
— Това няма да боли — каза й Зак.
Искаше й се да му повярва, но беше уплашена. Лили можа да се въздържи да не се стегне, когато пръстът му проникна в нея. Беше почти болезнено чувствителна.
Лили затаи дъх, но не почувства никаква болка, а само вълнуващото усещане за нещо, което се движеше вътре в нея. След това Зак докосна някакво място и Лили за малко щеше да подскочи. От удоволствие.
Тя беше стиснала инстинктивно крака и сега постепенно се отпусна. Зак отново намери онова толкова чувствително място и тялото й бе обляно от вълна на удоволствие. Зак продължи да се движи в нея, докато вълните не започнаха да стават все по-чести и по-силни. Сега те приличаха почти на пулс; всяка беше по-силна от предишната и изтръгваше доволно стенание от устните й.
Внезапно вълните започнаха да напират като лавина, една след друга, всяка по-голяма и по-силна от предишната, докато Лили не започна да си мисли, че повече не може да издържи на напора им. Тя се чу как шепне името на Зак, докато извиваше тяло срещу ръката му. Когато си помисли, че вече не може да издържа, вълните преминаха за последен път през нея и Лили усети как тялото й се разтърсва от освобождаването.
Докато се спускаше надолу от небесата, Зак се премести над нея. Тя усети как той извади пръста си, но миг по-късно той беше заменен от нещо по-голямо. Лили усети как се напряга.
— Сега ще те заболи — предупреди я Зак, — но само за малко. След това никога вече няма да те боли.
Той се опитваше да успокои. Това беше онази част, която никоя жена не харесваше; това беше онази част, която Лили трябваше да изтърпи. Е, щом трябваше, щеше да я изтърпи. Тя искаше бебе повече от всичко на света.
Когато Зак проникна в нея, Лили почувства остра болка, но тя продължи съвсем кратко.
Сега Зак се движеше вътре в нея, както бе правил и преди малко, но този път Лили се чувстваше разтегната до краен предел и изпълнена от него. Той вдигна бедрата й, за да проникне по-дълбоко. Лили му помагаше доколкото можеше. Знаеше, че бебето трябва да израсне дълбоко в тялото й, защитено от всякакви беди.
Но не след дълго тя забрави всякакви мисли за бебета и болка. Вълните на удоволствие се появиха отново, само че този път бяха много по-силни. Лили не разбираше как беше възможно това, но бързо се убеждаваше, че в правенето на бебета има нещо повече от онова, което тя беше предполагала.
Този път обаче Зак, изглежда, изпитваше същото, което и тя. Той вече не беше спокоен и не контролираше тялото й. Дишането му беше по-тежко, а движенията му — по-развълнувани.
Постепенно тласъците му станаха по-бързи, започнаха да проникват по-дълбоко и достигнаха почти до сърцевината й.
Лили се беше вкопчила в Зак. Той беше нейната котва, смисълът на живота й, северът на компаса й. Тя беше уверена, че без него ще излети в космоса и ще се разпадне на милиони малки парченца. Тя го държеше здраво, опитваше се да се слее с него, докато не усети как телата им се стапят в една обща маса от гореща страст.
Тъкмо когато беше на ръба на съзнанието, тя усети как започва отново да се издига нагоре, понесена напред от вълните на освобождението, които бяха твърде сладки, за да могат да бъдат описани с думи.
Лили усети как Зак се напряга, чу го да изпъшква и усети как тялото му се разтърсва, докато изливаше семето си в нея.
Най-сетне тя се почувства истински омъжена.
— Това ли е всичко, което е необходимо, за да се направи бебе? — попита Лили след няколко минути.
Зак не знаеше как трябваше да приеме въпроса й. Не му беше ясно дали тя се надяваше да получи повече, или просто беше разочарована от представянето му. Досега последното не му се беше случвало с нито една жена.
— Понякога трябва да се повтори. Мислиш ли, че ще можеш да изтърпиш това?
— Сега ли?
Зак започна да се тревожи още повече.
— Е, може би не точно веднага.
— И колко трябва да се чака?
Зак се подпря на лакът и я погледна.
— Не е необходимо да го повтаряме. Ако ти е било толкова неприятно…
— Не, изобщо не исках да кажа това. — Лили се изчерви. — Хареса ми много. Надявах се, че няма да се наложи да чакаме дълго, преди да опитаме отново.
Зак я целуна по носа и я придърпа към себе си.
— Изобщо няма да се наложи да чакаме дълго.
— Пропусна ли нещо?
Той отново бе обзет от съмнения и седна в леглото.
— Защо?