— Просто си помислих, че ако си пропуснал нещо, бих искала да го опитам следващия път. Сега, когато вече не се страхувам, съм сигурна, че всичко ще ми хареса.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Зак, — но не забравяй, че не съм от желязо. Понякога трябва да си почивам.
— Но не за дълго, нали?
— Не. Всъщност, точно сега се чувствам твърде отпочинал. В случай, че не сме успели да направим бебето от първия опит, може да се наложи да правим това доста често — предупреди я той. — Монти и Айрис не можаха да си направят първото дете в продължение на шест години.
— Надявам се, че няма да се наложи и ние да чакаме толкова дълго.
Зак си помисли, че един такъв период на постоянни повторения беше прекрасен начин да прекара следващите шест години.
Той тъкмо щеше да започне с първото повторение, когато вратата на спалнята се отвори с трясък. Зак вдигна очи и видя един висок, слаб мъж с дълга черна брада да стои в рамката на вратата, втренчен гневно в тях, сякаш беше самият дявол.
О, господи! Знаеше си, че не трябваше да се люби с Лили, преди да се увери, че бракът им е регистриран законно. Сега самият дявол стоеше на прага му, готов да го замъкне със себе си в ада.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Кой си ти, по дяволите? — попита ядосан Зак.
— Аз задавам въпросите, обезчестителю на невинни жени, най-черен от всички дяволи!
Това започваше да прилича на повторение на проповеде на Сара Торагуд. Зак бе мислил, че дяволът се смята за най-черен, но когато огледа мъжа на вратата по-внимателно, той вече не му се стори дявол. Просто беше грозен.
— О, Йезекия, за бога — промълви Лили, докато се опитваше да прикрие голотата си, — я престани да се държиш като глупак. Със Зак сме женени. Да не мислиш, че щях да бъда едно легло с него, ако не бяхме?
— Да не искаш да кажеш, че тази торба кокали е мъжът, за когото баща ти е искал да се омъжиш? — попита Зак.
— Да. Това е Йезекия Джоунс.
— Йезекия Джоунс! — повтори Зак и името едва не го задави.
— Да. Името му е ужасно дори за самия него, затова те моля да не го правиш на въпрос. Йезекия, този мъж — тя посочи към Зак — е съпругът ми, Захари Тейлър Рандолф.
— Просто Зак.
— Йезекия предпочита официалните обръщения.
— Тогава нека да се разкара от спалнята ми, докато не се облечем. Обзалагам се, че той никога не е нахълтвал при майка ти и баща ти в такъв момент.
На Лили й беше трудно да повярва, че родителите й някога бяха изпитвали онова, което току-що се беше случило с нея.
— Не си мисли, че ще се спасиш от наказанието за това, че си насилил тази нещастна, невинна жена, като ругаеш и богохулстваш — заяви гръмогласно Йезекия. — Адът зее пред краката ти и ти ще бъдеш погълнат от него. Ти ще…
— А ти ще получиш куршум в главата, ако бъда принуден да стана от това легло.
— Моля те, Йезекия, излез! — каза Лили. — Слез долу и накарай някого да ти даде чаша кафе. Ние ще дойдем след малко.
— Трудно ми е да повярвам на собствените си очи — каза, без да прикрива учудването си Йезекия. — Но аз не смятам да те изоставя само защото си се компрометирала. Не бих посмял да погледна баща ти в очите, ако те оставя да прекараш дори една минута повече с този… развратник.
— Достатъчно — изръмжа Зак, докато ставаше от леглото. Търпението му се беше изчерпало напълно.
Йезекия зяпна от ужас.
— Господине, чувствам се длъжен да ви напомня, че не сте облечен.
— В такъв случай знаеш, че след малко ще бъдеш пребит от един гол мъж, което сигурно ще ти бъде за пръв път. Но като се има предвид склонността ти да нахлуваш през врати, които би трябвало да останат затворени, и да казваш всяка необмислена мисъл, която ти мине през малкия мозък, едва ли ще ти бъде за последно.
— Ти наистина ли си омъжена за този човек? — попита Йезекия Лили, докато се отдръпваше пред настъпващия Зак.
— Да — отговори вместо нея Зак, без нито за миг да се смути от лъжата си. Те щяха да бъдат наистина женени, преди Йезекия да успее да разбере всички подробности.
Йезекия излезе заднешком навън.
— Чакай долу — излая след него Зак. — Барът е зареден. Поръчай си каквото искаш.
Той затръшна вратата пред удивения Йезекия.
— Баща ти трябва да бъде печен на шиш в ада за това, че изобщо си е помислил, че можеш да се омъжиш за такъв човек — изкрещя Зак.
— Предполагам, това означава, че няма да се опитаме отново да си направим бебе — каза Лили.
Зак избухна в смях.
— Ти си идеалната съпруга за мен.
За своя изненада, той откри, че вярваше във всяка една дума.
— Защо татко не дойде сам, ако толкова много се е тревожил за мен? — попита Лили Йезекия, когато се облече и слезе в залата. — Той дори не ми писа. Никой не ми писа. Мислех си, че никой не се интересува какво е станало с мен.