— Можеш да се справиш — каза Лили. — Знам, че можеш.
Зак реши, че имаше моменти, в които Лили се заблуждаваше, че той е всемогъщ. Тя не осъзнаваше, че и говореше за хора, които използваха груба сила, наркотици, оръжие или всичко, което имаха подръка, за да получат онова, което искаха. Тя не беше срещала такива хора в Салем, а вероятно и никъде другаде.
Зак започваше да става също като братята си и вършеше една глупост след друга само защото Лили не можеше да се въздържи да помага на хората. Независимо от неговите възражения, тя винаги успяваше да го въвлече в онова, което беше замислила. Беше твърде мекосърдечна, а той беше твърде отстъпчив.
Зак трябваше да поговори с нея, да я накара да разбере, че той не можеше да се заеме сам със защитата и подкрепата на всички беззащитни жени в Сан Франсиско. Тя превръщаше нещо, което той беше започнал в свой собствен интерес, в работа на пълен работен ден. Ако продължаваше така, тя сигурно щеше да започне да настоява Зак да подслонява и деца без бащи. Трябваше да сложи край на всичко това. Той не искаше никакви бездомни деца под покрива си.
Но това трябваше да почака. Точно сега Зак трябваше да измисли как да измъкне съпруга на Кити. Да отговаря на очакванията на Лили започваше да става доста изтощително, дори опасно.
Зак беше тръгнал преди по-малко от двадесет минути, когато майката на Кити влезе в църквата. Тя се изненада, като видя как всички жени се редуваха да вземат внука й в ръце, но не го показа по никакъв начин. Тръгна направо към дъщеря си.
— „Морска вещица“ ще отплава тази вечер.
Кити за малко да припадне. Тя се обърна към Лили, а Лили на свой ред се обърна към Доди.
— Зак не може да направи нищо за толкова кратко време — каза Доди. — Съмнявам се дали е успял да говори с някого досега.
— Но ние трябва да направим нещо — каза разтревожена Кити: — Ако той замине, никога повече няма да го видя.
Не след дълго всички в църквата вече знаеха за затруднението на Кити, но никой нямаше никаква представа какво можеше да се направи, за да бъде измъкнат съпругът й от трюма на „Морска вещица“.
— Отивам на кораба — заяви Кити. — Може би ще успея да убедя капитана да пусне Джак.
— Не можеш да отидеш сама — възрази Лили. — Идвам с теб.
— Полудели ли сте? — попита го Доди. — Нито една от вас няма да ходи там. Ако отидете, няма да се върнете живи.
— Не мога да повярвам, че това е истина — каза Йезекия. — Това е Америка. Хората имат право да ходят където си искат.
— Това е Сан Франсиско — тросна се в отговор Доди. — Тук хората не винаги се прибират, когато поискат да го направят.
— Можем да отидем всички заедно — предложи госпожа Торагуд. — Те не биха посмели да навредят на жените от църквата.
— По-добре да изчакаме Зак — посъветва ги Доди.
— Нямаме време — възрази Кити. — Не и ако корабът ще отплава тази вечер.
— Идвам с вас — предложи Йезекия.
Една след друга жените предлагаха да се присъединят към тях, докато най-накрая остана само Доди.
— А ти? — попита я госпожа Торагуд.
— Аз отивам да повикам Зак — каза Доди. — Някой трябва да може да каже на полицията къде да търси труповете ви.
— Кажи му да дойде и да се присъедини към нас — каза Лили, — но предполагам, че ще успеем да освободим Джак, преди той да успее да намери мъжете, с които искаше да говори.
— Моля ви, нека да побързаме — подкани ги Кити. Лили подаде бебето на Доди.
— Вземи го. Ние ще се върнем след малко. Отговорът на Доди накара няколко от жените да се изчервят.
— Не ти вярвам — каза Зак. — Дори Лили не би направила такава глупост.
— Погледни ме — настоя Доди. — Да си ме виждал някога да държа бебе?
— Като си помисля, не съм — каза Зак и осъзна, че колкото и невероятно да му се струваше, Доди казваше истината.
— Ще ги убият — каза той и излетя от кабинета си.
— Точно това се опитвах да ти кажа — извика след него Доди.
— Какво му става на Зак? — попита я един от редовните клиенти, Аса Уайт.
Доди му обясни набързо.
— Госпожица Лили не може да отиде там! — извика ужасен Аса.
— Тя вече тръгна, а Зак тръгва след нея.
— Един мъж не може сам да се справи с онези главорези.
— Жалко, че нямаш оръжие — каза Доди. — Можеше да отидеш с него.
— Разбира се, че имам оръжие — отвърна Аса и измъкна един револвер от колана зад гърба си. — Не ходя никъде без него. Хей, Ерик, Боб — госпожица Лили е тръгнала към доковете. Трябва да помогнем на Зак да я върне. Носите ли си оръжие?
Двамата запитани измъкнаха по един револвер.
— Вие не трябва да носите оръжие тук — възрази Доди.
— Да не си откачила! — каза Аса. — Това е Сан Франсиско.