Част от гнева на капитана се поуталожи. Лили щеше да се почувства по-добре, ако на негово място не беше видяла да се появява лукавство.
— Коя е жена му?
— Аз — отвърна Кити и излезе напред.
— Е, не е толкова красива колкото другата, но ще свърши работа. Ще ти позволя да плаваш с него — каза капитанът. — Какво по-честно от това?
— Тя не може да го направи — възрази Лили. — Не може да изостави бебето си.
— Нека тя сама да реши — отвърна капитанът.
— Добри човече, не можете да принуждавате една жена да прави такъв избор — намеси се Йезекия и пристъпи напред.
— Кой си пък ти, по дяволите? — изрева капитанът.
— Казвам се Йезекия Джоунс и съм божи служител. А това тук е Харолд Торагуд. Той също е божи служител.
— Двама свещеници — каза капитан Боргър през смях. — Обзалагам се, че на тези докове никога не са се появявали такива като вас, но не се боя. — Той се обърна отново към Кити. — Ако искаш мъжа си, жено, ела на борда да го видиш.
Лили протегна ръка, за да възпре Кити.
— Доведете го на палубата — каза тя на капитана. Боргър я погледна, сякаш щеше да откаже, но миг по-късно отиде до трюма.
— Изведете Лофтън — извика той на някого.
— О, божичко, той наистина е при него — промълви Кити.
— Не можеш да се качиш на този кораб — каза й Лили. — Ако стъпиш на борда, никога повече няма да слезеш на сушата.
— Но как мога да видя Джак и да не отида при него?
— Помисли за детето си.
Когато съпругът на Кити беше измъкнат и довлечен на борда, тя едва не припадна. Около единия си глезен Джак имаше верига. Дрехите му бяха на парцали, а тялото му беше слабо като след продължително гладуване.
— Джак! — извика Кити.
— Кити, ти ли си? — попита мъжът.
— Защо не се качиш тук, за да те види? — предложи й капитанът.
— Не! — извика Джак. — Той е измамник. Тръгвайте си всички преди и с вас да се случи същото, което се случи и с мен.
Капитан Боргър нанесе силен удар на Джак.
— Ако искаш да видиш мъжа си, качи се горе — повтори той на Кити. — И доведи със себе си другата жена.
— Да не сте посмели да докоснете тези жени — извика Йезекия. — Гневът господен ще ви порази.
Пазачът удари Йезекия и го повали на земята. Джули коленичи до неподвижното тяло на свещеника.
— Доведи двете жени на борда, Карадек — нареди Боргър. Шумът, който се носеше откъм околните кораби, заглушаваше гласа му. — Задават се неприятности. Да натоварим каквото остава и да се разкараме оттук.
— Не можете да докоснете тези жени — възрази господин Торагуд. Един удар от юмрука на пазача го прати на земята до Йезекия. Огромната длан на Карадек стисна китката на Кити. Той протегна другата си ръка, за да хване и Лили.
— Посмей да я докоснеш и ще забия един куршум в главата ти.
Лили беше уверена, че дори да живееше сто години, никога нямаше да се зарадва толкова много, ако чуеше нечий глас. Пазачът пусна Кити и се обърна, за да нападне Зак.
Зак беше готов. Един мощен удар в стомаха накара Карадек да се превие. Последва силен удар по слепоочието му с дръжката на револвера и пазачът падна на земята. Зак извади един малък револвер от джоба си и го подаде на госпожа Торагуд.
— Дръж го под око. Ако се опита да стане, застреляй го. Тя го погледна, сякаш й подаваше жива змия, но не изпусна оръжието.
Зак се обърна към Лили.
— Вземи Кити и тръгвайте към града. По целия док се бият. Всеки момент тълпата ще стигне до „Морска вещица“.
След това той се обърна, без да изчака да види дали Лили ще изпълни каквото й беше казал. Тя остана на мястото си. Лили беше обвила ръце около Кити, която изглеждаше, сякаш всеки миг щеше да припадне. Лили обаче не можеше да изостави Зак, след като той току-що се бе появил и бе рискувал живота си, за да помогне на нея и приятелите й.
— Искам този човек — заяви Зак и посочи към Джак Лофтън. — Предайте ми го и няма да закачаме кораба ви.
Капитанът погледна Зак с убийствен поглед.
— Ще те окова до него — изръмжа той. — Елате горе — извика той към трюма. — Тук има един глупак, който си мисли, че може да си тръгне с един от нашите моряци.
Боргър тръгна по трапа към Зак. На палубата зад него се появиха още шест души.
— Аса! — извика Зак. — Време е.
Шумът по дока ставаше все по-силен, но тълпата от въоръжени мъже не се приближаваше към „Морска вещица“.
— Не му е сега времето да се правите на срамежливи — извика Зак, като се оглеждаше. — Имаме около десет секунди, преди някой да хвърли топа.
— Няма да съм аз — каза капитанът.