— Наистина ми харесва, когато си край мен. И наистина ми харесва да се опитвам да си направя бебе с теб.
— Може би, но това не е същото като любовта.
— Защо да не е? Ние сме женени. Аз те представих на семейството си. Смятам да започна да те водя на събирания, да те разведа из града. Това доказва, че те обичам.
Той просто не разбираше. Зак си мислеше, че ако просто произнесеше задължителните думи и извършеше необходимите дела, това беше равносилно на любов. Той не разбираше, че тя трябваше да дойде от сърцето му, а не от разума му.
— А сега се върни у дома и да приключим с тези глупости.
— Не.
— Защо? Ако останеш тук, всички ще си помислят, че нещо не е наред.
— Може би това не е чак толкова лошо. Може би вече е време да спрем да се преструваме.
— Ние не се преструваме. Нали сме женени.
— Може би ще бъде най-добре да започнем да се преструваме, че никога не сме били.
Зак пребледня. Лили не знаеше каква беше причината за това. Решението й се струваше идеално.
— Половин Сан Франсиско знае, че сме женени — каза Зак. — Пък и хората в обществото не отсядат на такива места.
— Тук ми е добре. Не мисля, че ще бъда щастлива между хората, с които искаш да се срещам.
— Не можеш да знаеш това, преди да си опитала. Пък и те не всички са еднакви.
— Може би трябва да ме забравиш, да ме оставиш сама да потъна или да се оправя.
— Опитах се да го направя, но не се получи.
Зак беше прав. Тя винаги объркваше всичко, след което отиваше при него, за да оправя бъркотията.
— Защо дойде? — попита го тя.
Зак изглеждаше като ударен от гръм.
— Ти ме напускаш и след това ме питаш защо съм тръгнал след теб? Ти нямаше ли да тръгнеш след мен? Нямаше ли да поискаш да разбереш защо съм те напуснал?
— Но ти знаеше, че те обичам още от самото начало.
— Добре. Признавам, че не съм казвал „обичам те“ на всеки половин час, не съм ти шепнел на ухото не съм се държал, сякаш ти си единственият човек на света. Но това не означава, че не те обичам. И не ти дава основание да изчезнеш, без да кажеш нищо. Никога не съм претендирал, че съм най-добрият съпруг на света, но мисля, че заслужавам повече от това.
— Прав си. Аз обърках всичко останало. Защо сега да е различно?
Лили се изправи и отиде зад дивана. Трябваше да избистри мислите си. Тя впери поглед в килима пред себе си, тъй като, докато гледаше Зак, не можеше да мисли свързано.
— Тръгнах си, защото ми се стори, че нямам друга възможност. Цялата тази бъркотия е по моя вина. Дойдох тук неканена. Настоявах да бъда оставена да се оправям сама. Исках да се ожениш за мен, макар да знаех, че не ме обичаш. Нито веднъж не направих онова, което ти ми казваше. Не правех нищо друго, освен да се противя на всеки, който се опитваше да ми помогне, като се започне от баща ми и се стигне до Йезекия, теб и госпожа Торагуд.
— Не е необходимо да продължаваш да правиш това.
— Знам, но не мога да се върна в кръчмата, нито пък да отида в хотела. Още не.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам, но ще трябва сама да реша това.
— Колко дълго ще трае това?
— Не знам.
— Какво трябва да правя аз?
— Да забравиш, че си ме познавал.
— Не мога да го направя.
— Защо? Ти се опитваше да направиш това, откакто се появих в този град.
— Само отначало. След това обаче започнах да мисля много за теб.
— Ние, изглежда, не говорим за едно и също нещо. Ти ми говориш за съвместна работа, за обитаване на една и съща стая, за физическо привличане.
— Това е много.
— Може би за един мъж, но не и за една жена.
Зак изглеждаше объркан. Той нямаше никаква представа за какво му говореше Лили.
— Ти никога не си разбирал жените — продължи тя. — Ти знаеш как да ги прелъстиш, да ги поласкаеш, да ги накараш да попиват всяка твоя дума, докато се интересуваш от тях, но никога не си знаел какво чувства една жена. Работил си с Доди в продължение на години, а дори не си забелязал, че тя е влюбена в теб. Не ти говоря само за това да знаеш как да накараш една жена да се почувства красива и желана. Това е важно, но любовта е нещо повече. Една жена иска да знае, че мъжът има нужда от нея, да се чувства като част от него. Тя иска от него да споделя изцяло с нея. Тя иска да се чувства оценена, защото може да му даде нещо, което никоя друга жена на света не може. Тя иска нейните чувства и мнения да бъдат важни за него.
— Но те са такива — възрази Зак.
— Зак, ти нито веднъж не си ме питал какво мисля, нито пък си се вслушал в една моя дума, откакто пристигнах тук. — Лили млъкна и изчака малко, докато се успокои. — Не исках да кажа точно това. Не се опитвам да те виня. Просто се опитвам да обясня защо те напуснах. Знам, че не можеш да ме обичаш само защото аз искам това от теб. Може би наистина ме обичаш малко, по свой начин. Но аз искам повече. Имам нужда от повече. Ти не можеш да ми дадеш това, което искам. Трябва да реша какво да направя.