— Какво искаш да кажеш?
— Не ме гледай толкова уплашено. Не искам да кажа нещо ужасно, а просто това, че досега не осъзнавах, че в това да бъда женен има нещо повече от опити да ти направя дете.
— Тази част ми харесва.
Зак се усмихна. И на него тази част му харесваше. Той не беше спирал да мисли за това, откакто Лили го беше напуснала. Тялото му беше втвърдено като дърво от напрежението, натрупано през този период на въздържание, който му се струваше цяла вечност. Сега Зак едва успяваше да се сдържи да не се нахвърли веднага върху Лили. Но той знаеше, че само това не беше достатъчно да разреши проблемите, които ги деляха.
Лили изглеждаше толкова малка, толкова уплашена, толкова самотна. Той отиде до нея и взе ръцете й в своите.
— И на мен ми харесва тази част. Нямам намерение да спирам. Просто това не е всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— Е, първата ни работа е да те махнем от тази кръчма.
— Но аз не искам да се връщам в хотела. Предпочитам да отида при Бела.
— Нямах предвид хотела или пансиона, а наша собствена къща. Дом.
Той видя как очите на Лили грейнаха. Зак беше идиот, щом не беше разбрал това досега. Всяка жена искаше да има свой дом. Просто мъжете смятаха, че тези къщи са допълнително бреме. За жените обаче те бяха също толкова важни, колкото и дрехите, които носеха.
— Къде е? Мога ли да я видя?
Зак не можа да се сдържи да не се усмихне. Тя беше толкова красива, когато беше развълнувана. В такива моменти Лили забравяше за всичко и нейната невинност засияваше като самотна звезда на мрачно небе. В такива моменти на Зак му се искаше да може да й даде онази любов, за която тя мечтаеше. Е, той не можеше да го направи, така че нямаше смисъл да се кори. Но поне я обичаше достатъчно, за да направи промените, които бяха необходими, за да е щастлива.
Както и той.
Беше свикнал Лили да бъде край него. Тя никога не го отегчаваше. Нямаше два дни с нея, които да си приличаха. Тя създаваше много проблеми, но Зак нямаше нищо против. Отначало това го беше дразнило, но бързо бе свикнал.
Зак я целуна по върха на носа.
— Още не съм избрал къща. Мислех, че може би ще ти бъде приятно да го направиш ти. Можеш да накараш Фърн да те разведе из града. Предполагам, че досега тя вече е видяла половината къщи в Сан Франсиско.
Лицето й се помрачи.
— Ти няма ли да ми помогнеш да реша?
— Имам хиляди неща за вършене тук. Пък и изборът на къща е женска работа. Аз не знам какво да търся, но Фърн знае. Медисън я кара да се мести през няколко години. Само гледай в банята да има достатъчно гореща вода.
Зак се изненада, когато оживлението изчезна напълно от лицето на Лили.
— Не искам къща, щом като ти възнамеряваш да останеш тук.
— Нямам такова намерение — побърза да я успокои той. — Ще живеем на едно и също място, заедно, през цялото време.
Лили изглеждаше облекчена.
— Кога мога да започна да търся?
Зак се разсмя. Направо не можеше да повярва, че не беше направил това по-рано.
— Още утре, ако искаш, но преди това искам да поговорим за още едно нещо. — Той взе ръцете й в своите и я придърпа на дивана. — Искам да се оженим отново.
— Какво?
Лили изглеждаше като ударена от гръм. Зак беше очаквал това. Молбата му беше странна и сигурно щеше да й се стори още по-странна, защото той не можеше да й каже каква беше истинската причина за желанието му.
— Искам да се оженим в църква.
— Защо? Сватбата в кръчмата си беше много хубава.
— Знам, но се срамувам от това. Ако не бях в лошо настроение, щях да направя нещата по съвсем различен начин.
— Предполагам, че и двамата сме виновни по малко.
— Може би, но няма причина да не оправим нещата. Можем да си направим голяма сватба в църква, ти ще бъдеш в бяла рокля и ще имаш една дузина шаферки. Цялото ми семейство ще иска да присъства. Те няма да повярват, че съм се оженил, докато не видят с очите си. Ти сигурно ще искаш да поканиш твоето семейство.
— Те няма да дойдат — каза унило Лили.
— Не можеш да знаеш това преди да си ги поканила. Както и да е, аз искам да направя най-голямата сватба в този град.
Лили все още не беше напълно убедена.
— Можеш да помолиш Фърн да ти помогне да планираш всичко. Тя няма своя дъщеря и съм сигурен, че с удоволствие ще ти помогне.
— Но аз ще се чувствам глупаво…
— Можем да поканим всички от кръчмата.
— Няма да го направиш!
— Разбира се, че ще го направя. Тези момичета са ми като второ семейство.
— Сигурен ли си, че искаш това?
— Напълно.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен пред всички тези хора?