— Тя наред ли е?
Зак се разсмя.
— И тя е толкова сляпа колкото и Фърн.
— Ако е наполовина толкова добра, колкото е Фърн, значи си получил повече, отколкото заслужаваш.
— Получил съм много повече.
Мрачната дневна на Бела беше най-неподходящото място за новината, която Лили беше научила току-що.
— Не мога да си представя защо Йезекия иска да се ожени за мен — казваше Джули Петерсън, — но той се кълне, че иска точно това.
— Сигурна съм, че Йезекия знае какво иска — отвърна й Лили, но се чудеше дали свещеникът не беше полудял. Та нали доскоро бе смятал Джули за жена с леко поведение.
— Но той е свещеник, а аз съм работила в кръчма.
— Това няма да има никакво значение за Йезекия. — Което си беше самата истина. Той наистина позволяваше от време да време да бъде подведен, но Лили никога не се беше съмнявала в чистотата на душата му.
— Но другите хора няма да мислят като него. Не бих понесла да слушам лоши неща за него само заради мен. Можеш ли да си представиш какво ще каже госпожа Торагуд?
— Това няма да го интересува, а и не би трябвало да интересува и теб.
— Не мога да не се тревожа. Не знам как да бъда съпруга на свещеник.
— Не се притеснявай. Ще се научиш. Йезекия ще ти помогне.
— Но аз не мога вечно да се осланям на него. Имаш ли нещо против да питам теб? Ти вече знаеш всичко по този въпрос.
Лили едва успя да се сдържи да не се разсмее на иронията на съдбата. Тя, която знаеше всичко за това каква трябваше да бъде съпругата на един свещеник, се беше омъжила за комарджия. Джули, която беше намерила убежище в кръчма, искаше да се омъжи за свещеник. Понякога съдбата си правеше интересни шеги с хората.
— Ще сторя всичко, което мога, за да ти помогна. Кога е сватбата?
— Не знам. Казах на Йезекия, че трябва да почакаме една година.
— Защо толкова дълго?
— И за двама ни това е много важна стъпка. Трябва да съм сигурна, че мога да я направя. И на Йезекия няма да му бъде лесно. Някои от хората в паството му няма да ме приемат.
— И защо не? Те ще виждат само красивата жена на своя свещеник.
— Йезекия казва, че иска да остане в Сан Франсиско и да помага на млади жени, както прави Зак.
— Според мен това е прекрасно. Сега ти предлагам да намериш Йезекия и да му кажеш, че не искаш да чакаш цяла година.
— Така ли мислиш?
— Мисля, че един месец е достатъчен.
— Трябва да дойдеш на сватбата. Няма да се омъжа, ако теб те няма. Всичко това нямаше да се случи, ако не ме беше спасила от онзи мъж.
Докато се сбогуваха, Лили се успокояваше с това, че поне едно добро нещо бе произлязло от всички глупости, които беше извършила през изминалите няколко месеца. Джули можеше да очаква сватбата си със съзнанието, че съпругът й я обичаше.
Лили си каза, че се държи глупаво, щом не се чувства по същия начин. Това обаче й беше невъзможно. Тя вече беше сигурна, че е бременна. Месечният й цикъл винаги бе идвал точно навреме и никога не бе закъснявал с повече от един-два дни. Сега обаче закъсняваше с цели две седмици. Нямаше съмнение — беше бременна.
Това би трябвало да бъде един от най-щастливите моменти в живота й. Искаше да бъде съпруга на Зак повече от всичко на света. Искаше дете от него. Въпреки това всеки ден Лили прекарваше цели часове, опитвайки се да не се разплаче.
Беше в капан. Вече нямаше значение какво искаше да направи. Сега трябваше да мисли и за детето си. То щеше да има нужда от баща. Лили не можеше да му отнеме правото да израсне с двама родители. Пък и тя знаеше какво мислеше Зак за децата без бащи.
Повече нямаше място за нерешителност. Лили вече дори не можеше да си мисли да напусне Зак. Трябваше да остане с него. Трябваше да бъде негова жена. Тя се вбесяваше, че от това решение й се искаше да се разплаче. Държеше се глупаво. Зак беше всичко, което една жена можеше да иска от съпруга си — красив, богат, решен да направи всичко, за да й достави удоволствие. Тя си напомни за сетен път, че не можеше да обвинява никого, освен себе си, за положението, в което беше изпаднала. Та нали тя го беше принудила да се ожени за нея против волята му.
Лили беше извадила голям късмет, че сега Зак изглеждаше щастлив и искаше да бъде неин съпруг. Той беше променил целия си живот заради нея. Това означаваше, че вече не изпитваше никакви съмнения. Лили беше онази, която искаше повече.
Е, време й беше да спре да се държи като дете и да приеме факта, че беше една млада жена с голям късмет. Когато деветдесет и девет процента от връзката им бяха идеални, беше глупаво да си мисли да я прекъсне заради липсващия един процент.
Тя седна, за да напише на Зак бележка и да му се извини, че се беше държала толкова глупаво през последните две седмици и че с удоволствие ще се омъжи за него отново, ако той искаше това. Лили написа също, че беше много горда, защото е негова жена, и че иска всички да разберат това.