Тя знаеше, че една такава бележка ще го накара да дотича при нея веднага щом я получи. Но Лили щеше да има достатъчно време да овладее чувствата си и да се държи като най-щастливата жена на света.
Дължеше му поне това.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
— Ще организираме приема в хотела — казваше Дейзи на Тайлър. — Можеш да правиш каквото искаш, но ти забранявам да се доближаваш до кухнята.
— А как ще бъда сигурен, че храната е приготвена добре? — възрази Тайлър. — Това е сватбата на брат ми и половината от най-известните хора в Сан Франсиско ще присъстват. Всичко трябва да бъде идеално.
— Ако твоите готвачи не могат да се справят с един прием сами, значи трябва да ги уволниш. Повтарям — забранявам ти да се доближаваш до кухнята! И не си мисли, че ще успееш да се промъкнеш незабелязано. Смятам да накарам децата да те наблюдават.
— Те са само на три и четири години.
— Идеалната възраст. Все още не са се научили да лъжат, за да прикриват баща си. Ти си непоправим, Тайлър. Понякога си мисля, че ми се иска да се върна в онази планинска колиба и да остана затрупана от снега цяла зима. Ако трябваше да избираш между мен и кухнята, сигурно щеше да ми се наложи да отглеждам сама децата си.
Дейзи му обърна гръб и се опита да се отдалечи, но Тайлър я сграбчи, обърна я с лице към себе си и я прегърна силно.
— Нямаше да ми бъде лесно, но щях да се откажа от готвенето заради теб.
— Е, аз не искам да правиш това — отвърна Дейзи. — Сигурно ще си пропилееш живота.
— Не и ако съм твърде зает, за да не мисля за кухнята.
Дейзи се изкиска.
— Не сега, Тайлър. Децата ще бъдат тук след половин час.
— Можеш ли да измислиш по-добро занимание през това време?
Дейзи не можеше.
— Но тя не може да иска всички да присъстваме на сватбата — каза Медисън. — Ние сме шестима.
— Тя знае много добре колко са братята на Зак. И още нещо — иска всичките й зълви също да са там.
— Божичко! Това е цяла тълпа. Никой няма да забележи младоженката.
— Ще я забележат — увери го жена му. — Ние ще бъдем облечени в синьо, а тя в бяло.
— Е, предполагам, че щом е за последен път, ще мога да го изтърпя.
— Стегни се. Това не е всичко. Тя иска племенничките на Зак да й бъдат шаферки.
Медисън извика възбудено:
— Елизабет може да се справи добре, но близначките на Джордж и Сюзън на Монти ще превърнат всичко в цирк.
— Не, няма, ако мога да им попреча.
Медисън знаеше, че заплахата не беше празни думи. Фърн се оправяше с пет момчета всеки ден и да се справи с четири момичета нямаше да й бъде никак трудно. Е, може би нямаше да й бъде чак толкова лесно. Нищо, свързано с близначките на Джордж или дъщерята на Монти, не можеше да бъде лесно. Те бяха красиви, но бяха и същински чудовища.
— Тя иска момчетата да носят наметалото й.
— Господи. Има ли представа колко са момчетата в семейство Рандолф?
— Съвсем точна. Освен това иска Уилям Хенри и Джозеф да носят пръстените.
— Това ще бъде истински кошмар. Надявам се да оцелеем.
— Ще се оправиш.
— Може би трябва да се върнем в Денвър.
— Какво ще кажеш за Канзас?
— И да те оставя пак да започнеш да обуваш панталони и да си обличаш онази кожена жилетка! Никога. Смятам да те държа там, където ще ти се налага да обличаш рокли, за да изглеждаш като почтена жена.
— Добре. Нямам намерение да напускам тази къща, преди да дойдат да ме отнесат — заяви Фърн.
— Какво ще кажеш аз да те занеса горе?
— Мога и сама да се кача, благодаря.
— Но е много по-забавно, когато аз те нося.
На Фърн не й се наложи да върви.
Джордж преглеждаше сметките си, когато чу вика на Роуз, и се втурна към дневната. Когато стигна до вратата, той видя жена си да стои в средата на стаята, стиснала в двете си ръце някакво писмо.
— Да не е умрял някой? — попита я той.
— Зак се жени — обясни Роуз. — За втори път за същата жена.
— Какво? — Джордж никога не знаеше какво може да очаква от Зак, но това надхвърляше всякакви граници.
— Той се оженил на частна церемония, но сега иска нормална сватба — поясни Роуз. — Иска всички ние да стоим зад него. Иска и децата да присъстват на сватбата.
— Всичките ли?
— Уилям Хенри ще носи пръстените, а момичетата ще бъдат шаферки.
— Близначките са малко големи за това, не мислиш ли?
— Четиринадесет години не са чак толкова много. Ще трябва да телеграфирам на училището, за да уредя да ги изпратят в Сан Франсиско веднага. Добре, че Уилям Хенри все още не е започнал обучението си в Уест Пойнт. Съмнявам се, че щяха да го пуснат. Той може да пътува с Джеф.