Зак надникна в църквата и направи гримаса. Той се зачуди дали не беше възможно да отменят сватбата, след като органът беше започнал да свири. Онази част от църквата, отделена за семейство Рандолф, беше пълна с представители на висшето общество в Сан Франсиско. Дейзи и Фърн се бяха постарали много.
Той обаче се притесняваше повече за онази част, която беше отделена за семейството на Лили. Тя беше пълна с почти всички мъже, които някога бяха стъпвали в „Малкото райско кътче“ след пристигането на Лили в града. И момичетата, и персонала. Лили беше поканила всички.
Зак беше уверен, че толкова различни хора не се бяха събирали на едно място, откакто всяко животно, което бе можело да тича, да се катери или да пълзи, се бе качило на Ноевия ковчег.
Църквата беше пълна с изключение на една пейка, която беше запазена за членовете на семейството на Лили. Лили бе настояла Фърн да настани там други гости, но Фърн също толкова настоятелно бе отвърнала, че ще я запази за всеки случай до последната минута.
— С влаковете човек никога не може да бъде сигурен — бе казала тя. — Те никога не пристигат навреме.
Влаковете бяха пристигнали, но не и семейството на Лили. Тя се преструваше, че това няма значение, но Зак знаеше, че това не е така. Той не изгаряше от желание, но в много скоро време щеше да му се наложи да си каже няколко думи с Айзък Стърлинг. Зак не възнамеряваше да оставя жена си да се чувства нещастна само защото баща й беше решил да се прави на моралист. Той беше от Вирджиния и имаше възпитание. Трябваше да си припомни добрите обноски.
— Време е да започваме — каза господин Торагуд на Зак. Двамата тръгнаха към местата си пред олтара.
Според Зак църквата беше твърде тъмна и мрачна, но Фърн беше настояла, че това е единствената църква, която беше достатъчно голяма за сватбата на един Рандолф. Сивите камъни поглъщаха по-голямата част от слънчевите лъчи, които успяваха да преминат през изрисуваните стъкла. Тъмните дървени пейки и поставки за молитвениците на хора, както и тъмночервените килими, придаваха мрачен вид на помещението, Фърн се беше опитала да разведри атмосферата, като използва повече свещи и бели лентички, но на Зак все още му се струваше, че се намира на дъното на някаква пещера.
Но когато семейството му започна да се точи по пътеката между пейките, той забрави за всичко останало. Моментът наистина беше магически и дори Зак можеше да усети това. Те идваха по двойки, всеки от братята му хванал жена си под ръка. Това беше нещо необичайно, но Лили беше настояла да го направят. Джордж и Роуз вървяха най-отпред.
Зак никога не се бе смятал за сантиментален мъж, но нямаше как да не се почувства така сега. Невъзможно му беше да не мисли за онова време отпреди деветнадесет години, когато Джордж и Джеф се бяха върнали след края на войната. Шестте му по-възрастни братя вече бяха женени, а осемнадесет от техните двадесет и две деца също скоро щяха да минат под венчило.
Те бяха добри хора, високи и горди от постиженията си, от жените и семействата си. За първи път през живота си Зак се почувства един от тях. Той вече не беше малкото момче, което се опитва да се пребори с по-големите си братя. Вече беше семеен мъж и скоро щеше да бъде приветстван в братството на семейните мъже от хората, които означаваха най-много за него.
Цялото му семейство — дори бебетата — беше дошло на сватбата му.
Той наблюдаваше как Дороти на Джеф и Сюзън на Монти тръгват по пътеката. Те приемаха работата си много сериозно и хвърляха с тържествени лица розови листенца по пътеката между пейките. Зак реши, че ако Елизабет на Роуз не беше с тях, близначките Аурелия и Джулиет, които ги следваха нетърпеливо, сигурно щяха да ги прегазят.
Когато видя Уилям Хенри, Зак се удиви. Момчето беше пораснало и беше високо колкото баща си, на когото сякаш беше одрало кожата. Кога хлапето беше успяло да порасне толкова?
Джорди беше с една година по-малък, но и той беше пораснал много. Зак реши, че беше време да започне да се среща по-често със семейството си. Вече беше пропуснал голяма част от живота им, но се надяваше, че сега те нямаше да се държат, сякаш не го познават, както бе правил той с тях досега. Само преди няколко дни с ужас бе споделил с Лили, че никога не беше виждал трите най-малки деца на Хен.
Доди. Тя изглеждаше нервна като котка в кучкарник, но Зак никога не я беше виждал толкова лъчезарна. От мига, в който Лили я беше поканила на сватбата, тя не беше престанала да настоява, че не можеше да бъде кума. Но Зак беше уверен, че не можеше да я направи по-щастлива по никакъв друг начин.